СКАНДАЛЪТ НА ГОДИНАТА! Милена Фучеджиева взриви мрежата: Без мое знание Ламбо и жена му погребаха баща ми във фалшив гроб!

Известната писателка Милена Фучеджиева направи шокиращо изявление за Стефан Данаилов и изрази негодуванието си срещу Ламбо и съпругата му Мария Данаилова в пост във фейсбук профила си. Тя заявява, че преди години те без нейно разрешение са решили да „погребат баща й в София“, което определя като пълно неуважение към паметта му и към самата нея.

Бащата на Милена е известният писател Дико Фучеджиев (1928-2005), автор на „Небето на Велека“, „Реката“ и др. В продължение на 16 години той беше директор на Народния театър (1976-1992), пропомня "Ретро".

Ето какво пише Милена Фучеджиева, която е позната и като сценарист на хитови сериали като „Седем часа разлика“, „Пътят на честта“, „Ягодова луна“, „Връзки“, „Недадените“:

„Отдавна нямам илюзии за ничия почтеност в България. След смъртта на баща ми през 2005 г. аз погребах пепелта му в семеен гроб в село Граматиково. Преди това разпръснах част от пепелта му над река Велека. Това беше неговото желание – да е в гроба на баща му и майка му, и пепелта му да е разпръсната над любимата му река.

Месеци по-късно научих от познати, че те са видели „гроба му“ в Алеята на славата на Централни гробища – може би беше неговото име, не това няма значение. Бях изключително изненадана. Казах, че не е възможно, защото е погребан в Граматиково. Оказа се, че Стефан Данаилов без мое разрешение, без да ми се обади, е взел това решение и е „погребал“ баща ми в София. Колкото и намерението му да е било „благородно“, то беше благородно в кавички. И беше пълно неуважение и пренебрежение към мен като единствена наследница на баща ми.

В дома на Данаилови решенията често се вземаха първо от Мария Данаилова. Тя беше човекът, който никога през живота си не е работил. Нейната работа беше по цял ден да седи по нощница на дивана, да седне по нощница на дивана, да пие кафе, да пуши цигара след цигара и да създава интриги. И така всеки ден цял живот. Нямам съмнения, че решението за тъй наречения гроб на баща ми в Централни гробища беше взето от нея и Стефан.

Дико Фучеджиев вероятно е единственият човек в България с два гроба – един в Граматиково, истинският, и един по негово желание, и един на Централни гробища по желание на Стефан Данаилов и Мария Данаилова. Това е върхът на айсберга на познанието, водещо до пълно отчуждаване. Човешките способности за изненада и болка не са неизчерпаеми. Инстинктът за самосъхранение, заедно със Силата, ни помагат да се изправим на крака, но не и да забравим, не и да останем с отворени души и сърца като деца.“

Постът на Милена Фучеджиева предизвика множество реакции на нейни приятели, които споделиха, че са потресени от написаното. Затова писателката публикува продължение:

„Много хора са озадачени защо Данаилов и жена му са постъпили по този начин с паметта на баща ми и спрямо мен. Да, абсурдно е. Отстранявайки се от себе си, от емоциите и обидата, за да бъда обективна, предполагам, че СД го е направил заради мераци от приятелско желание Дико Фучеджиев да бъде уважен – те бяха приятели, съчетано с безцеремонно присвояване на памет, като второто е трудно да бъде разбрано от странични хора. Аз коментирам само публичния факт, който е неизбежен поради това, че на Централни гробища има някакво кубче с името на баща ми, сложено не от мен, и фалшифициращо гроб, защото този напълно материален факт е свързан с мен като дъщеря на Дико Фучеджиев. Би трябвало да има документи на гробищата, доказващи, че е направено от Стефан Данаилов, но може и да няма, защото в Бг всичко е възможно, ако си влиятелен човек. Във всеки случай документи за този „гроб“ на мое име не съществуват. Ако на някой журналист му се разследва, аз няма да го спра. За мен е достатъчно да се знае от обществеността каква е истината. И какви са нашите нрави. Известни хора, на които обществото се възхищава, имат поне две лица, променят чужди биографии, създават празни гробове, подменят последни желания, пишат лъжливи книги, правят непочтени филми и т.н.

Гробовете на близките ми за мен нямат никакво значение. Те живеят в мен и чрез мен. Пръстта не е биография. Аз няма да имам гроб. Баща ми има два. Кой е като него“.