„А вие сигурни ли сте, че сме летели в Космоса?“ Въпросът е зададен от човек, който действително е бил там – космонавта Игор Волк, пред българския журналист Стойчо Керев. Това не е обикновен телевизионен разговор. Това е един от онези моменти, в които събеседникът поставя под съмнение не просто някакъв факт, а цяла система от представи. Именно такива срещи стоят в основата на „Новото познание“ – предаване, което повече от десетилетие търсеше място извън утвърдените рамки на българското медийно пространство, пише "Супер Магазин".
Историята му започва на 26 септември 2014 г. с „Въпрос на гледна точка“ по News7. Следват три сезона в TV7, преди през 2018 г. проектът да продължи под името „Новото познание“ с финален пристан в ефира на БНТ. Името се сменя, но Стойчо Керев, а тематичната формула е категорична:
наука, мистика, непознатото –
от загадките на древните цивилизации до произхода на човека, от свободните енергии до извънземния разум, от човешкото съзнание до тайните общества.
„Името „Новото познание“ не е избрано случайно. Това е всъщност старо знание, измислено от нищото – разказва Керев пред вестник „Супер Магазин“. – Става дума за нов начин да гледаш на старото, включително на онова древно познание за това кои сме, което с времето е било забравено, изтласкано или преразказано удобно. Никога не съм искал да противопоставям „Новото познание“ на науката. Уважавам я и в предаването са гостували професори и изследователи. Разликата е в това кои въпроси си позволяваме да зададем. Академичната наука работи в рамките на една общоприета парадигма и с право внимава. Но извън тази рамка остават идеи, които мейнстриймът подминава или предпочита да не обсъжда: наследството на Тесла, Фарадей и Вилхелм Райх, загадките на историята, произходът на човека, възможността за живот извън Земята. Ние решихме да ги извадим на светло и да ги разгледаме от различни страни.“

Преди да поеме по този път, Керев вече има зад гърба си години в традиционната журналистика. Професионалният му път в телевизията започва през 1995 г. в БНТ, където работи в предаването „Събота късен следобед“, бил е част и от екипа на „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян. Това е средата, в която изгражда професионалния си рефлекс да проверява, да задава въпроси и да не се задоволява с първото обяснение. През годините пред камерата на „Новото познание“ застават учени, изследователи, писатели, философи, хора с необикновени преживявания и личности, които възгледи често предизвикват спорове. Някои идват с готови теории, други с лични истории, които
никога преди не са разказвали публично.
А понякога разговорът поема в посока, която никой не е предвидил.
Един от най-любопитните случаи е свързан с писателя Димитър Недков. По време на интервю той заявява, че Стойчо Керев е граф Сен Жермен – загадъчната фигура от европейската езотерична традиция, свързвана с легенди за притежаване тайните на алхимията и безсмъртието. В този момент се оказва в необичайна ситуация, но трябва да продължи интервюто, в което самият той е предметът в загадка. Димитър Недков е и участник в един от най-гледаните разговори на предаването – „Зад завесата на света“. За 72 часа видеото събира над 120 000 гледания. Това е и една от особеностите на формата. Не всички срещи се развиват според сценария, който се разказва. Понякога камерите спират без причина, в други случаи се оказва, че най-важното изречение, човек, поканен да говори на научни теми, започва да разказва за лична загуба, друг вместо да защитава теория, но пред камерата признава, че самият той търси отговор. За Керев именно тези неочаквани завои са сред най-ценните моменти.
Журналистът споделя и за най-трудните за предаването теми: „Животът след смъртта. Прераждането. Онова, което се случва с човека, когато физическото му тяло спре. Звучи парадоксално, защото на пръв поглед религиите, тайните общества или изгубените цивилизации изглеждат по-сензационни. Но там зрителят знае, че нещата неща далечно, почти като приключение и тайна. А смъртта не е далечна. Тя засяга всеки. Всеки, който е имал тежки мисли. Всеки, някого, кого е загубил, или за собствения си страх. И тогава всяка дума тежи. Сензацията е лесна. Достатъчно е да я поднесеш с драматичен глас и един-два „шокиращи“ факта. Аз никога не исках да плаша хората и не исках да ги утешавам с илюзии. Исках да им покажа, че по този въпрос са мислили големи умове, древни хора, преживели клинична смърт, и че отговорите им понякога съвпадат по удивителен начин. Научих, че с такива теми най-силният инструмент е тишината. Оставяш паузата да говори. Не натискаш, не обещаваш. И зрителят сам стига до своя извод. Ако след предаване някой просто се е обадил на майка си или на приятел, с когото отдавна не е говорил, значи сме успели. Без никаква сензация.“
Тази чувствителност се проявява и в отношенията с аудиторията. Понякога след запис някой да поиска определена част да не бъде излъчвана, а Керев приема принципа, че човешката трябва непременно да стигне до зрителите. Най-емоционалният образ на „Новото познание“ обаче стои извън ефира, в разговорите, невидими за публиката.
Една тема може да бъде проучвана седмици или месеци
а понякога идеята чака с години подходящия събеседник. Има и публика, която остава извън статистиката на гледанията. Това са хората, които пишат на водещия, за да му разкажат как даден разговор ги е накарал да прочетат книга, да потърсят информация или просто да погледнат по различен начин на собствения си живот. Някои от тези писма се превръщат в продължителна кореспонденция, дори приятелство, а Керев признава, че именно в тях вижда истинската награда за неговата работа.
Може би точно тук се крие смисълът на това необичайно журналистическо приключение. Не в претенцията, че всички загадки могат да бъдат разгадани, нито в обещанието, че всяка необичайна теория ще се окаже вярна. А в пространството да се задават въпроси, да се изслушват различни гласове и да се остави пространство за мисълта. Защото понякога най-интересното в един разговор не е отговорът, който получаваме, а въпросът, с който оставаме, след като екранът угасне.
Има над 250 000 абонати в YouTube
Днес естественият дом на проекта „Новото познание“ е YouTube. От 2018 г. насам аудиторията на канала е нараснала от 56 000 до над 250 000 абонати, превръщайки се в глобална общност с последователи и от Германия, Испания, Великобритания и САЩ. Проектът организира срещи на живо в европейски градове като Мюнхен, Франкфурт и Виена. Водещият принципно остава свободната достъпност до епизодите, като продукцията се издържа изцяло от доброволни дарения.
Издаването на книги пък е естествено продължение на телевизионните разговори. В творчеството на Керев до момента са заглавията „Въпрос на гледна точка“, „Измамната реалност“ (на 15 и 16 декември ще има среща с читателите си в Бургас и Варна), представената във Франкфурт „Пробуждането“ и най-новият му труд „Проект Контрол“.
Живее в този свят като гост
На въпроса как живее в този свят, като знае толкова много за другия, той просто отговаря: „Първо трябва да ви поправя – не знам толкова много. Знам повече въпроси, отколкото отговори. А колкото повече научавам, толкова по-ясно виждам колко малко всъщност знаем. Ако някой ви каже, че познава другия свят, не му вярвайте. Аз съм само човек, който е надникнал през няколко открехнати врати. Но разбирам какво ме питате. И отговорът ще ви изненада: живея съвсем обикновено. Пия кафе сутрин, плащам сметки, ядосвам се на задръстванията, радвам се на приятелите си. Не съм се откъснал от този свят. Напротив, мисля, че го обичам повече от преди. Защото онова, което научих за „другия“ свят, ме върна към този. Ако наистина сме тук, за да учим и да се развиваме, значи всеки ден има смисъл. Всяка среща, всяка грешка, всяка радост е урок. Тогава не можеш да живееш небрежно. Започваш да внимаваш какво казваш, как се отнасяш към хората, какво оставяш след себе си. Понякога ме питат дали не ми е тежко. Не е. Тежко е на онзи, който мисли, че това тук е всичко. Аз имам усещането, че съм на път, а пътят не плаши. Той вълнува. Затова живея в този свят спокойно и с любопитство, като гост, който знае, че домът му е някъде другаде, но се радва на всяка минута тук.“