Морга отказала братя Аргирови от медицината. Двамата братя се колебаели дали да станат доктори, или музиканти, когато баща им, също лекар, организирал зловещото посещение.
„Ние с брат ми Светослав сме от голям лекарски род. И в живота ни имаше един преломен момент... Бяхме седми клас и трябваше да избираме между два варианта за нашето бъдеще, а ние бяхме много силни ученици. Едната опция бе да изберем английската гимназия в Пловдив и после да продължим с медицината. Другият вариант бе музикалното училище.“ Това признание направи пред „България Днес“ единият от двамата най-прочути близнаци на републиката – Благовест Аргиров.
„Разбира се, майка ни, която беше много музикална и отдадена на изкуството, държеше да изберем музикалното училище. А баща ни, който беше лекар, се двуумеше дали да ни насочи към медицината. И нали знаете как става в едно семейство? Събрахме се и жената реши. Та така се случи и в нашия дом!“, през смях разказва Благовест Аргиров. По негови думи нито той, нито брат му са съжалявали някога за избора си, защото „музиката е нашата съдба!“, убеден е Благовест Аргиров. Той си спомня обаче, че родителите им ги оставили да вземат решение сами, когато били 14-годишни. Светослав, който свирел на пиано, повече клонял към медицината, до последно се чудел какво бъдеще иска за себе си. А Благовест бил толкова надарен виолончелист, че всички преподаватели му предричали бляскаво бъдеще на световните сцени. Изборът им бил труден, защото и двамата осъзнавали, че той ще реши съдбата им за зрелия живот.
„Всички в нашия род са лекари - без изключение. И баща ни, и вуйчо ни, и чичо ни - всички до един са професори в тогавашния Медицински висш институт, сега академия. А това си оказваше влияние върху нас, когато бяхме деца“, връща се в спомените си Благовест Аргиров и продължава: „В Пловдив всички знаеха, че сме децата на лекарски род - чичо Въко Митков беше лектор на ВМИ. Имам и братовчед, който от години живее и работи в Щатите, в Ню Йорк, който също е лекар - Панайот Филипов, въобще очакванията на фамилията бяха и ние да тръгнем по пътя на докторите преди нас.
Но една случка изцяло промени нагласите ни и ние с брат ми без грам страх и съмнение тръгнахме по друг път и станахме артисти, както се казва, с „крехка душевност“, шегува се през смях близнакът Аргиров. Един ден старши научният сътрудник и завеждащ хематологичната лаборатория при днешната Военномедицинска академия в Пловдив Аргир Аргиров решил да покаже на синовете си отвътре същността на лекарската професия.
„Не помня защо аз отидох с брат ми и баща ми, сигурно съм имал урок, но татко взел Светослав със себе си на работа и за да му покаже същността на тази благородна професия - лекарската, която според мен е най-благородната на света, го завел направо в моргата“, спомня си Благовест Аргиров и продължава: „И като му показал какво става там, брат ми излязъл от мазетата с трупове вцепенен, направо пребледнял и ужасен. А баща ни тогава му казал: „Това е медицината, сине! Това е същността на лекарския занаят“. От този миг насетне Светослав, който повече клонял към медицината, твърдо решил да стане музикант, а като споделил със своя близнак гледката на мъртвите тела в моргата, Благовест, който вече бил определян като виртуозен виолончелист, също взел решението за себе си да се посвети на музиката.
„Аз и до днес се възхищавам на лекарите, тяхната професия според мен не е занаят, тя е призвание и повечето хора изпитват почит и уважение към лекарите, защото те спасяват животи. Но съм благодарен, че нашият живот с брат ми се разви по друг начин. А още по-благодарен съм, че ние също срещаме хорската любов, признание и почит! Защото това е най-голямото щастие на света“, казва на изпращане Благовест Аргиров. Прав е!
