Благовест Аргиров, половинката от легендарния дует „Братя Аргирови“, направи изненадващи и изключително откровени разкрития за миналото си, студентските години и периодите на тежки финансови изпитания, през които е преминал, преди да стъпи на голямата сцена.
Срам ме е, че от години не съм свирил на виолончело
Макар днес всички да го познават като поп изпълнител, Благовест е класически музикант по образование. Завършва музикалното училище в Пловдив, а след това и Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“. Негов преподавател в Консерваторията е бил големият проф. Здравко Йорданов, а асистент по това време – Анатоли Кръстев (днес също професор).
„Много ме е срам да си призная от колко години не съм свирил на виолончело“, споделя с лека тъга певецът. „Последното ми виолончело, за съжаление, даде фира. Професорите ми предвещаваха бляскаво бъдеще на световните сцени, а брат ми Светослав често се шегуваше с избора ми на инструмент: „Често ме базикаше за избора на музикален инструмент“, спомня си с усмивка той.
Аргиров признава, че свиренето на виолончело винаги е било неговото спасение за ума: „Това е феноменален инструмент. Свиренето релаксира психиката ми, доставя ми чисто щастие и ми носи невероятен вътрешен емоционален баланс. Понякога наистина ми липсва.“
Гладуване в Норвегия и турнета в СССР
Пътят към успеха обаче не винаги е бил осеян с рози. Благовест си спомня за времената, в които е заминал да си търси късмета в Скандинавия, но реалността го приземила сурово.
„Когато пристигнах в Норвегия, бях без пукната стотинка. Нямах уговорени участия, нямах никакви ангажименти. Останах напълно без пукната пара, буквално нямаше какво да ям, а през годините така и не си купих друго виолончело...“, разказва певецът.
Той се връща назад и към златните години на дуета, когато са правили мащабни турнета в бившия Съветски съюз, където са свирили пред хилядна публика, но признава, че финансовата равносметка от онези времена днес изглежда смешна. „Много ме е срам да го призная, но това е истината“, допълва той.
„Ние сме големи късметлии“
Въпреки трудностите и завоите, които прави в кариерата си, Благовест Аргиров е благодарен на живота. Той е категоричен, че съдбата е била изключително щедра към него и брат му Светослав.
„Да не звучи като самохвалство, но завърших музикалното училище със златен медал, бях на първо място в Консерваторията... Днес обаче хората ме срещат и ми казват: „Не виждаме да свириш на виолончело, какво стана, защо се отказа?“. Но съдбата беше благосклонна към нас. И до днес се радваме на огромната любов на хората и работим това, което ни прави истински щастливи – пеем от душа и сърце! Ние сме истински късметлии!“, завършва с вдъхновение Благовест Аргиров.
