„Човекът, който ме познава най-добре, беше леля ми, Бог да я прости. И баба ми. И колегите ми знаят номерата – като съм бесен, млъкват. Като се ядосам, ставам Лили Иванова на куб! Става страшно. Ставам непредвидим – независимо дали пред мен е президент или министър-председател“, споделя Васил Найденов.
„Колкото повече одъртявам, толкова повече плача. До 3-5 сутринта гледам в инстаграм и плача със сълзи, като гледам певците там.“
„Вярващ съм. Постигам каквото постигам, защото някой ми помага отгоре. Никога не съм подкупвал редактори, не съм ги канил на вечеря, не съм спал с тях. Не съм бил политическа... с „к“ започва, с „урва“ завършва. Пари даром не са ми давали. Моля се на Господ да издържа на напъна и
да бъда правдив към себе си и към околните. Защото няма ненаказано зло, но няма и ненаказано добро.“
„Аз съм стара чанта – мачкан лак.“
„Най се дразня, като пишат за моето поколение, че сме от времето на Тодор Живков! Откъде накъде? Че половината от тия хора, дето го говорят, са писали за Живков и са му лизали някои части от тялото – индиректно! И ще ми обясняват те на мене? Аз какво съм виновен, че съм роден и отраснал по времето на Тодор Живков, че ще ми слагат табелка? И така да ми класират музиката, че била
демоде? Кой може да каже какво е „моде“ и какво е „демоде“? На много от тия хора мислите им са се появили в тоалетната и на улицата! Или в тоалетната, която е на улицата.“
Певецът коментира и разочарованието си от политическите промени у нас. „Надеждата на българина за промяна, идването на
СДС... Това промени за мен всичко – и не само за мен, за България. Един политик тогава ми каза: „Вижте ги – наредили сте се всички пред „Александър Невски“ и горе пише: „Времето е наше“. Абе времето е ваше, ама парите са у нас“. Тогава много се веселих с този израз, след 5-6 месеца го чух и като виц. Много е важно парите в кого са. Този политик се оказа прав.“
Найденов не спести критиките си и към хората, които непрекъснато сменяха политическата обстановка. „Егото е нещо, което е много удобно в момента, когато настъпва промяна – да смениш партийния си билет, да смениш вярата си, да смениш себе си, да станеш с подходящия цвят, който е най-удобен. Да си готов да продадеш майка си и баща си. Тези промени стават много страшни и тогава гледаш сеира на много хора – да видиш на кого колко му е акълът“, отсича той.
Не по-малко остър е по темата за пенсиите на артистите. Както е известно, документите за трудов стаж на певци и музиканти, работили при соц-а на щат към Държавно обединение „Концертна дирекция“, са изчезнали и така плеяда звезди остават без пенсии. Мнозина от тях преди няколко години получиха пожизнено държавни парични награди в размер на 500 лв. месечно. „Ако разчитахме на пенсиите, дето ни платиха накрая – 500 лв. е смешна сума“, казва Кеца. „Колкото пъти съм бил на интервюта – вместо да споменавам моето концертно турне, всеки път забравям защо съм отишъл и започвам да говоря за пенсиите и за пенсиите. Даже някои хора казват: „На тоя Васил не му ли стигат парите, бе!“. Стигат ми парите! Успокойте се! Имам си достатъчно! Няма да купувам кораби и самолети. Правил съм го не защото на мен не ми стигат парите, а защото има хора, които не са имали шансове. Не всички могат да бъдат „Щурците“, не всички могат да бъдат Лили Иванова, не могат всички да бъдат Васил Найденов, ФСБ... В един момент тези хора отиват на улицата, при положение че са работили честно и почтено и сме пълнили летни театри, стадиони и какво ли не.“
