„Един от най-трудните моменти в моя живот беше, когато баща ми претърпя много тежка катастрофа. Толкова тежка, че беше гипсиран от глава до пети. Аз бях войник тогава, приет в Консерваторията, пълен с мечти и надежди, че животът ми ще тръгне в посоката, в която съм планирал". Това сподели Веселин Маринов в откровено онлайн интервю и допълни:
„В същото време, прибирайки се вкъщи, заварих майка ми, която беше прекъснала работата да се грижи за баща ми. Той просто лежеше в продължение на месеци, без никакви средства за съществуване.
Само аз знам как ходех в София, как започнах. Не можех дори да се храня в студентския стол, който струваше 50 стотинки, защото имах възможност да харча едва 25 лева на месец. 6,50 лева струваше общежитието. Оставаха ми 18,50 лева, които не стигаха за нищо. Това беше една година, докато не започнах с „Импулс“ да изкарвам малко пари.
Маринов разказва, че му е " било изключително трудно, само билетът за трамвая му е струвал 6 стотинки.
„6 стотинки струваше и една шкембе чорба, която с 2 филийки хляб беше основната причина да издържам финансово в София. Това е и основната причина сега да не ям шкембе чорба, прекалено много съм изял", спомни си певецът.
Въпреки трудностите той до ден днешен е благодарен на родителите си, с които винаги е бил много близък.
„Мога да кажа, че съм имал, най-прекрасните родители на света. Те са ми дали всичко, от което е имало нужда едно дете, едно подрастващо момче. Израснах в едно прекрасно семейство и много бях привързан към моите родители. Много трудно преживях загубата на татко. Това беше 2018 г., когато просто опитах да се лъжа с живота чрез лекарите, които познавам, но в един момент разбрах, че животът тегли чертата. Баща ми е живял един живот, пълен с безкрайни трудности, бедни години. Това е поколението след Втората световна война, когато бедността е била ужасяваща. Баща ми си отиде на 87 години, аз още до ден днешен не мога да отида до къщата ни в Полски Тръмбеш“, разказа Маринов.
Певецът сподели, че дори всяко скърцане на дюшемето или някаква ненужна порцеланова вещ, която стои на шкафа, всичко това е спомен, който го връща в години на смях, на радост, на гости, на приятелства и най-вече на отношението между родителите му един към друг и към -техните деца.
„Моята майка живееше само заради децата си. Тя не беше виждала морето, не беше виждала нищо. И за мен няма по-добър човек от нея. Много ми беше трудно. Когато си отиде тази година, разбрах, че наистина светът вече не е същият. И никога няма да бъде. Колкото и да ходя на гроба, колкото и да се обвинявам понякога дали съм успял всичко да направя. Минава време, но не забравяш, продължаваш да живееш с мъката. Затова единственото, което може като успокоение да кажеш, е, че са си отишли по пътя както трябва. Защото има случаи, в които родители изпращат децата си. И това е много по-страшното Много бързо върви всичко. Просто като миг“, през сълзи разказа Маринов.
Звездата си спомни и как е започнала кариерата му. Интересен факт е, че Веско не мечтаел да бъде музикант, а учител по литература или история.
„Започнах да уча китара, постепенно станах певец към оркестър, но никога не съм мислил, че ще стана професионален музикант, изпълнител, че ще уча академична музика. Мечтата ми беше да стана учител - по литература или история. Играех и футбол в отбора на Полски Тръмбеш“, споделя Маринов.
Съдбата обаче решава вместо него и поредица от случайности предопределят живота му.
„Не можах да взема матурата по математика, което не ми даде възможност да получа диплома заедно с другите и да кандидатствам. Ако бях кандидатствал и бях взел диплома, целият ми живот щеше да тръгне по съвсем друг път. Може би нямаше да срещна хората, които срещнах в казармата. Но всяко зло е за добро, както се казва. Имах абитуриентски бал, но нямах диплома. Не можех да я получа, тъй като имах двойка и трябваше да се явя на поправителен изпит, който беше в края на август. Взех математиката с отличен (3)“, каза със смях любимецът на публиката и продължи: „И тогава вече нямаше къде да кандидатствам и какво да правя. Само 20 дни след това ме взеха войник“.
Една от най-големите болки на Веселин е, че днес сантименталните хора, които преживяват всичко емоционално, не успяват много в живота.
„Животът днес е зъл. Чувствата бяха в годините, когато аз израснах като младо момче. Хората тогава се обичаха. Женеха се по любов. Сега не е така. Приятелствата вече са по-интереси. Това е нещото, което не ми дава много надежда за бъдещето“, минорно заяви Маринов.
На въпроса кой е най-трудният момент в живота му, Веско се замисля и отговаря: „Трудни моменти всеки изживява. Аз например преминах през труден период, когато боледувах от Ковид. Имаше една нощ, в която не се знаеше накъде ще тръгнат нещата. Първо се сещам за болестите. Имал съм и автомобилни катастрофи. Дори и до днес на 5 юли гледам да направя курбан за здраве, защото тогава катастрофирах. Това е начин да благодаря, защото животът често минава по тежки пътища“.
Без да се замисли обаче, певецът заявява, че най-важното за него е семейството. „Обичам семейството си. Жена ми обичам, защото ми дава спокойствие, дава ми уют. Моята дъщеря, която всеки ден виждам, че възпитанието, което сме й дали с майка й, е основата да стане един достоен човек и гражданин. Работи си професията, реализира се, изгражда се. Зет ми също е страхотно момче. Обожавам внуците си. Имам и малко, но истински приятели“, казва Маринов и допълва:
„Ти трябва да изстрадаш живота, да намериш отговорите си как да продължиш, а тогава идват и истинските приятели. И в любовта е така. Много често се случва на млади, години да се обвържем заради моментните чувства. Иска ми се да върна назад времето, за да поправя грешки, които съм направил, особено в любовта. Но няма кой да ми даде тази възможност. Затова ги използвам като урок, само дето времето върви много бързо“.
