Силвия Лулчева е сред най-разпознаваемите гласове на българския театър, кино и телевизия, но зад сценичната увереност се крият тежки лични изпитания. Тя преживява анорексия, болезнени здравословни проблеми и два периода на прегаряне. Актрисата често се връща към годините, когато любовно разочарование я тласка към гладуване, а по-късно заболяване слага край на надеждата ѝ да има още деца. Лулчева е в трети курс във ВИТИЗ, когато отношенията с храната се превръщат в самонаказание. Времето е около 1989-1990 г., а младото момиче е разочаровано от себе си и от средата си. Към всичко това се прибавя любовен удар, усещане, че не е предпочитаната жена, и приема чуждия избор като потвърждение на собствените си страхове за външността си.
Започва съзнателно да гладува и стига до 48 килограма. Дори тогава обаче продължава да се вижда дебела. Тялото вече боли, а когато си легне, усеща как костите се притискат една в друга. Въпреки състоянието си не спира да ходи на занятия. Прикрива отслабването с дрехи и майка ѝ първоначално не осъзнава колко сериозен е проблемът. Нейна колежка забелязва промяната и я предупреждава за последиците.
Следва лечение, включително с хормонални инжекции. Силният организъм се възстановява, но битката не свършва с връщането на килограмите. И днес разпознава у себе си желанието да се наказва или награждава с храна. Години наред е най-суровият си съдник, а постоянната самокритика отнема част от усещането ѝ за непринуденост.
Тревожността влиза в живота ѝ още като малка
На пет-шест години Силвия е убедена, че ще умре, след като друго момиченце я плаши с история за опасна вода. Богатото въображение на бъдещата артистка превръща детската измислица в истински кошмар. Всяко докосване и всяка случайност започват да изглеждат като предвестник на беда.
Семейството търси начин да я успокои, а майка ѝ я води със себе си на работа, за да не я оставя сама с тези страхове. Лулчева помни и тежко боледуване с варицела и бронхопневмония. По нейния разказ многобройните инжекции засягат нерв и тя временно спира да ходи. Единствената утеха за майката е, че детето не спира да говори.
След раждането на Елица актрисата си представя дом с три рожби
Следваща бременност обаче не настъпва. Години наред проследява състояние, което приема за миома, докато при друг лекар чува диагнозата ендометриоза. Така мечтата за още деца се оказва свързана с ново лечение и поредно изпитание за тялото ѝ.
Двамата с Васил обсъждат възможността да опитат отново. Според разказа ѝ той не иска тя да преминава през тежък хормонален курс и семейството да бъде подложено на подобно напрежение. Надеждата за второ дете остава несбъдната, а болезнените симптоми продължават да определят ежедневието ѝ.
Болката отнема и част от спонтанността в интимния живот. Силвия постоянно трябва да се съобразява със състоянието си, да мисли кога и къде пътува и как ще се чувства. Зад публичните прояви стои жена, която носи този товар, без публиката непременно да подозира за него.
Грижите за близките и многото задачи също оставят следа. Лулчева преживява два периода на прегаряне.
Не иска да среща хора, да говори по телефона или да приема още информация.
Продължава да играе, но усеща работата си като механична, сякаш присъства физически, а вътрешно е изчезнала.
Възстановява се постепенно с помощта на жена в Сингапур, с която общува от разстояние. Вторият тежък период идва малко преди пандемията. Прибирането у дома помага и позволява да намали темпото. Днес вече се учи да си дава почивка и да разпознава навреме тревожността и преумората.
Опора намира в дъщеря си. Елица умее да обърне майчините самообвинения на смях и да върне спокойствието у дома.
Лулчева цени нейната наблюдателност, вслушва се в нея и приема съвети. Пътят към по-спокойния живот минава и през нови занимания. Лулчева завършва дванадесетмесечно онлайн обучение в Шаолин академия и съчетава движения от йога и тайчи.
Не търси съвършенство, а начин да усеща собствените си граници и да се отнася по-внимателно към себе си.
Въпреки преживяното Силвия запазва чувството си за хумор. Когато отива за гола фотосесия с актрисите от Красива тела, носи на екипа голяма кутия шоколадови бонбони. Подаръкът е закачлив опит да направи предстоящото си събличане по-лесно за преглъщане.
Днес вече харесва и обича тялото си, макар невинаги да е било така. Не приема остаряването като трагедия. Иска да съхрани силите, любопитството и живия поглед, с които да продължи да работи, да обича и да открива нови неща. „Искам, когато си до мен, да ми е луксозно на душата“, обича да казва тя. За Силвия Лулчева вниманието към собственото благополучие не е каприз, а проява на себеуважение. Актрисата е дългогодишен участник в кампанията „Ден за мен“ – форум за женското здраве и красота, където тя е и водещ.
Лулчева е активен участник в благотворителни кампании: „Българска хранителна банка“. Заедно в час“, инициативи на Червения кръст и борбата с рака на гърдата. За нея изкуството и добротата вървят ръка за ръка.
