По цяло лято сме в Балчик с моята съпруга Доротея Тончева. За съжаление внуците ни са пръснати по света и рядко се виждаме. Една от тях - Екатерина, ми прави впечатление, че много добре пише и може да ме наследи. Но дай Боже! Това, на което искам да ги науча внуците, е да мислят, това е най-важното.“
Така големият писател Стефан Цанев изкарва горещото лято -на сянка, с жена си, в онлайн разговор с наследниците и... отново в работа.
„Тук е много красиво, имаме дървета, прохлада. А аз продължавам да работя. На 7 август ще навърша 88 години и смятам, че възрастта е само цифра. Защото спра ли, почват болежките. Така е устроен човешкият организъм, че органите ако спрат ща си починат“, вече съвсем се разпадат. За мозъка няма възраст. Ето ще дам пример, аз написах четири тома историческа сага „Български хроники“ на 75 години и сега пак продължавам да пиша , казва писателят.
Когато пишел българските хроники, Цанев установил, че народът ни се е държал най-достойно по време на робство и тогава е родил най-великолепните си възрожденци.
В момента авторът на четирите тома „Български хроники“ на издателство „Труд“ не смята да ги продължи. „Това беше труд, продължил пет години, общо 1900 печатни страници. Но пък сега съм готов с една книга с нови стихове и още една с четири-пет пиеси, които съм написал през последните десет години. Иначе, ако трябва да съм честен - пиша, за да се забавлявам. Както казва героинята на Доротея в спектакъла „Цигуларката на Бога“: Изкуството е съпротива срещу смъртта. Съпротивляваме се“, сподели с усмивка Стефан Цанев.
