Актьорът и фотограф Владо Карамазов предпочита баланса в живота си, но е изпадал и в крайности. В социалните мрежи той наскоро разказа колоритна, макар и малко срамна история от младежките си пътувания. Преди години, по време на почивка в Куала Лумпур, Малайзия, броени дни преди полета си към България, изхарчил всичките си пари за ментета на дизайнерски дрехи и аксесоари. Тогава станал без стотинка, без храна и без изход.
„В опит да преборя глада, при положение, че вече нямах пари, отидох уж да дегустирам ядки на местния пазар, но ми дадоха по едно кашу и ме отпратиха. Видях, че така няма наяждане”, споделя хомосексуалния актьор. Стигнало се до кражба – Карамазов откраднал от една сергия цяла връзка банани. За съжаление, те се оказали зелени и предназначени за готвене. „Слагах ги до някакъв климатик да узреят. Не се гордея с постъпката си, но така се случи. Оттогава знам какво нещо е гладът!”, твърди артистът.
Години по-късно, със съвсем друга мотивация, Владо влиза на едно от най-мрачните места в България – затвора в Белене. Не за роля, а за да снима. Проектът му „На тяхно място” разказва за осъдените доживот – хора, изглеждащи нормално, но извършили немислими неща. Карамазов признава, че първоначално изпитвал страх, шок и объркване. „Исках да разбера какво води един човек дотам, какво го чупи. Това често е свързано с травми от детството, с нещастия, които не са били разбрани навреме”, казва той.
Владо е категоричен: „Трябва да намерим зародиша на тези престъпления и да знаем, че човек не се появява на белия свят зъл”. Актьорът вярва, че хората се раждат чисти, но по пътя им се случва нещо, което ги пречупва. И иска да го покаже – чрез фотообектива и чрез тишината в затворническите очи.
Проектът „На тяхно място” е документирал живота на осъдените. Владо не искал да си създава представа от филми и разкази, затова влязъл вътре – със страх, но и с човешко любопитство. После занесъл на затворниците снимки от фотосесиите – кадри, които те чакали с огромна радост. „През цялото време бях благодарен, че съдбата и животът не са ме опрели до стената!”, признава той.
Карамазов вярва, че „злото трябва да бъде изследвано, за да може да бъде предотвратявано”. Твърди, че се чувства все едно над 20 години е живял в „балон” – живот в изкуство, сцена и комфорт. Чак сега го е напуснал и се сблъскал очи в очи със суровата реалност. Преживяването в затвора му помогнало да осъзнае, че често се ядосва за незначителни неща.
Напоследък Владо се е посветил повече на фотографията, а не толкова на сцената. Той обожава да пътува по света и у нас, за да заснема красиви кадри, които после събира в изложби. „Затворът е преди всичко е в нашите глави. Аз се хванах, че също под някаква форма съм затворник в моя живот - на предразсъдъци, на комплекси, на професията ми и на какво ли още не. Това е едно психологическо състояние, в което започнах да се ровя и научих много неща за себе си", разсъждава Карамазов.
