Парите не ми стигат дори за погребение, жив съм благодарение на приятели
Алпинистът и оператор от БНТ Методи Савов, оцелял след нощ на 8750 метра до Еверест, днес едва оцелява с пенсия от 350 евро.
На световния връх Савов се е борил да дочака утрото, а днес се бори да му достигнат парите до края на месеца. Няма собствено жилище.
Методи Савов
"Четири десетилетия, национално признание, тежки измръзвания и какво ли не преживях, но държавата помни постижението ни, на мен и на експедицията, но забравя човека. Заличи ни, обезпамети ни." Това сподели Методи Савов пред "България Днес".
"Героизмът вече не ме интересува, сега се чудя как да си платя таксата, за да съм тук, в Дома на ветераните на културата, а не на улицата. Близо съм да почна да прося", казва тъжно знаменитият алпинист.
Още през 2022 година Методи Савов публично сподели, че държавата трябва да помисли за дом за заслужили спортисти като този на ветераните на културата.
"Това са възрастни шампиони, всякакви хора на спорта, които живеят трудно, имат нужда от подкрепа, защото цял живот са давали принос за България. А това признание трябва да има измерение във всекидневието, иначе как да оцелеят те? Ето и аз съм един от тях", казва Савов, като не се надява нещо да се промени и сега.
Кадър от експедицията до Еверест през 2004 г. Отляво на дясно: Мариана Масларова, която загина тогава, д-р Сълова, Методи Савов и Господин Динев.
"За мен въпросът отдавна е излязъл извън личната ми съдба. Искам аз и моите живи колеги, от 24 човека поне 40% си отидоха, поне тези, дето сме на този свят, да получим финансова подкрепа, съпоставима с тази на олимпийските шампиони. Защото знаете ли, никой от нас не оспорва чуждите заслуги, но държавата да намери място и за нашите. Ето, Лили Иванова си заслужава пенсията, както и подобните на нея, но ние какво да направим, как да живеем?", пита Савов.
Според него между тържествените думи за националните постижения на експедицията, която изкачва Еверест в миналия век, и действителната грижа за участниците й има огромна дистанция.
"Когато ми даваха допълнителни пари за званието "Герой на труда", все някак се оправях, дори малко спестявах за погребение. Сега, след като на всички нас ни отнеха званията по време на Великото Народно събрание, нямам начин да оцелея. Вече нямам пари и за погребението си, а какво остава за друго. Все си мисля, че когато си направил нещо от световен мащаб, не може да те остави държавата да гладуваш, поне това е длъжна", казва тъжно алпинистът.
"Много хора получихме звания - заслужили деятели на културата, майстори на спорта, народни артисти. Това са все хора заслужили, които са правили тецове, вецове, предприятия, лека и тежка промишленост, хора, градили страната, едно време не се даваха звания току-така. Ордени също имаше - аз съм получавал такива като "Георги Димитров", което днес се равнява на орден "Стара планина" първа степен. Като се отнеха всички звания, ни оставиха на самотек. Ликвидираха ни, обезпамети ни държавата. Е, как бъдещото поколение ще знае кои сме и какво сме направили? А наистина сме били герои и днес никой дори не е достигнал нашия успех", казва още алпинистът оператор.
Той изрично уточнява, че в момента не гладува, защото негови приятели се грижат да оцелява в дома.
Героят ни прави разлика между почетния жест и помощта, с която можеш да си платиш престоя в дома, храната и лекарствата. "Наложи се да ми ампутират част от ходилото, и това също ми носи някакви разходи, но какво да правя", казва алпинистът.
През април 2024 г., при отбелязването на 40-годишнината от експедицията, тогавашният президент Румен Радев отличава участниците с Почетния знак на президента. Отличието е прието от Кирил Досков, а Савов връчва от името на експедицията символичен подарък - титанов леден клин.
"И какво като ми дадат някакъв предмет, той ще ме нахрани ли? Не приемайте думите ми като високомерие или упрек, просто не бива така да се постъпва с хората, които са дали нещо на бъдещето, на страната", казва Методи. Натрупаното разочарование се пренася и върху доверието му в политиката. Когато го призовават да гласува, той пита кой всъщност се интересува от хора като него и защо изобщо това трябва да се прави.
"Досега съм писал на всички министри на спорта, на социални министри. Нито един не се е отзовал. Само на Енчо Керязов не съм писал. Ама дали въобще има смисъл", пита се Савов.
Геройството им няма аналог
Зад всичко, което е постигнал Методи Савов, стои биография, която не се побира в едно изкачване. Преди Еверест Савов вече е преминал през тежките изпитания на големите планини. Катери северната стена на Айгер, изкачва седемхилядници в Памир и Хиндукуш. През 1981 г. достига 8200 метра на Лхотце. Подготовката му за Хималаите е натрупвана с години - с технически трудности, студ и продължително пребиваване на голяма височина.
На 8 май 1984 г. Методи Савов и Иван Вълчев достигат Еверест по Западния гребен, известен като "Жестокия път". На следващия ден върха изкачват Николай Петков и Кирил Досков. Преди тях, на 20 април, Христо Проданов става първият българин на Еверест, но загива при слизането. Националната експедиция събира в една история върховно постижение, загуба и борба за оцеляване.
За Савов и Вълчев най-страшното предстои след върха. При спускането ги застига тъмнината и двамата прекарват нощта на открито на около 8750 метра, без допълнителен кислород. В тази височинна зона организмът е на границата на възможностите си. Няма сигурен подслон и бърза помощ. Има студ, изтощение и необходимостта да останеш жив до сутринта. Четиримата алпинисти осъществяват преминаването от Западния гребен към южната страна на планината, познато като Българския траверс. За Савов цената е тежка - измръзванията налагат частична ампутация на ходилата. Отива в Хималаите като човек с камера и с алпийски опит, за да остави свидетелство за онова, което българите правят. Сам се превръща в част от историята, която трябва да документира. Работата му като оператор в БНТ и заснетите по време на експедицията кадри присъстват и в по-ранните разкази за живота му.
Последиците от Еверест обаче не слагат окончателна точка на пътуванията му. През 1987 г. Савов плава с Дончо Папазов на яхтата "Тивия" от Созопол до Буенос Айрес. През 1988 и 1989 г. води зимни експедиции по южната стена на Анапурна. По-късно ръководи високопланинската спортна база "Белмекен". През 2004 г. е начело на втората национална експедиция до Еверест, белязана и от гибелта на Христо Христов.
Днес Методи Савов говори от името на цялата експедиция или поне от тези "живи мъртви", които молят държавата да обърне поглед към тях. "За хората, които се върнаха, и за тези, които вече ги няма. Здравето си оставихме в планината, заради България. А тя сега направо ни обезпамети", завършва разказа си Методи Савов
