Райна Караянева вече два сезона води горещото риалити „Ергенът: Любов в рая“ по Би Ти Ви. Тя самата, за щастие, няма нужда да търси любовта, тъй като живее в любовен рай с принца на сърцето си д-р Стефан Церовски. И не само това! Дари го със син.
Райна е дипломиран юрист, но правото не е нейната любима територия. Тя иска да се занимава с журналистика. Макар да няма голям опит като тв водеща, признава, че без колебание приела, когато я поканили да води „Ергенът: Любов в рая“. Притеснение обаче имало. Има го и до днес.
– Райна, вече два сезона водите риалити шоуто „Ергенът: Любов в рая“. Какво научихте за любовта?
– Научих, че всеки човек има различна представа за това що е то любов.
– Този сезон предизвика много коментари заради сериозната възрастова разлика между жените и мъжете, които влязоха в самото начало. Вие приемате ли връзки между по-зрели дами и млади момчета?
– Да, приемам връзки, когато дамата е на значително по-голяма възраст от мъжа. В коментарите тези жени са наричани неправомерно „лели“, може би защото в българския жаргон липсва хубава дума за по-възрастна дама, която е обект на сексуално желание. В английския има такава – cougar, което в превод означава пума или планинска лъвица. Така че за мен правилно е тези жени да бъдат наричани планински лъвици, а не лели. Смятам обаче, че по-трудно такава връзка може да се задържи във времето, но това все пак е въпрос на наличие на чувства.
– Казвате това с лекота, но ще ви провокирам. Ако по-големият ви син, когато стане на 20, реши да влезе в „Ергенът“ и започне връзка с 30-годишна жена, как ще реагирате като майка?
– Житейският ми опит, който досега не съм имала възможност да приложа на практика, ме е научил да не давам наклон на любовните пориви на синовете ми. Това е една област, в която човек трябва да трупа опит само на база собствените си преживявания, а не на база майчински съвети. Бих оставила сина си и ако не се получи, дори няма да му натяквам с думите: „Казах ти!“.
– Сигурна ли сте?
– Сигурна съм. Разсъждавала съм на тази тема. Даже много по-цветущи сценарии съм си разигравала, но няма да изпадам в детайли.
– Участничките в риалити шоуто са подложени на жесток хейт. Справедливи ли са според вас всички онези, които отправят безмилостни критики към тях?
– Самата цел на формата е не само участниците да открият любовта, но и да се провокират зрителското мислене и реакции. Видимо риалити шоуто намира своята публика. Да, очевидно е, че българските зрители обичат да порицават, особено от позицията на спокойното място зад клавиатурата на телефоните си. Аз самата не съм изненадана от тези реакции. Като водеща даже се радвам, защото те вдигат рейтинга на предаването. Колкото по-критични мнения има, толкова повече то става „вайръл“, както казват джензитата.
– Кой модел на женско поведение не бихте толерирали?
– Имам един основен житейски принцип и той е „Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб!“. В този аспект не толерирам крайна форма на обиди и подкопаване на човешкото достойнство, защото съм убедена, че абсолютно никой не би искал да се отнасят така с него, особено в национален ефир.
– Приемате ли женски закани от рода: „С тая ще измета пода, като я хвана!“?
– Казвам го и като майка – нито един родител не заслужава да чуе такива неща за или от детето си. И то не само в риалити формат, а въобще. Но тук идва въпросът за възпитанието. Ние така трябва да възпитаваме децата си, че те да не обиждат другите хора.
– А кой модел на мъжко поведение не харесвате?
– Имам толкова високи стандарти за мъжко поведение, заложени от баща ми, дядо ми и партньора ми, че много трудно мога да открия такова, което да ми допадне.
– С какво най-близките ви мъже вдигнаха толкова високо вашите стандарти?
– И тримата успяват да овладеят всяка ситуация и намират изход от всеки конфликт. Това е много ценно. Жените, знаете, сме малко по-импулсивни. Успяваме да създадем конфликт дори там, където го няма. Но ние сме такива. Затова е важно мъжът в тези случаи да въдвори спокойствие. Не казвам да е деспот, налагащ ред, а просто да осигури нужното спокойствие.
– Като човек, който отблизо следи процесите в имението на любовта, какво вас лично успя да ви изненада?
– Имаше моменти по време на игрите, когато трябваше да запазвам неутралитет и да не се намесвам в случващото се. Но признавам си – не съм вярвала емоциите да ескалират до такава степен пред очите ми, че участниците да забравят за съществуването на камери. Сега, когато се гледат на екран, съм убедена, че едва ли приемат реакциите си като адекватни. Още повече че сред участниците има такива, които са влезли и с идеята да изпъкнат и изградят имидж или пък да извлекат някакви ползи от формата. Явно всеки от тях си живее в един необременен от камери свят и не мисли за това, което ще бъде излъчено.
– Не се ли изненадахте, че сексът този сезон не е мираж?
– Не, изобщо не съм изненадана от този факт. Химията на някои двойки е доста осезаема, така че сексът е абсолютно естественото развитие на техните отношения.
– Да, то самата вие обявихте съществуването на така наречената „бум-бум стая“.
– Да, аз я обявих, но не бях убедена, че ще бъде използвана. Това пак потвърждава моите думи – мисълта за камерите изчезва.
– И какво излиза – любовта е по-силна от камерите?
– Да! Любовта е по-силна от камерите!
– Да сте водеща на това риалити си има и трудности. Как издържате на студа по време на снимките късно вечер, когато участниците се завиват с одеяла, а вие сте с рокля с гол гръб или с изцяло голи рамене?
– Това ми е едно от любимите предизвикателства, тъй като освен че не понасям студа, страдам и от синдром на Рейно, от който ръцете и краката ми заради спазми на кръвоносните съдове посиняват и почерняват. За мое щастие, на камера не си личи. Но има моменти, когато под ефирната рокля краката ми треперят и трябва да впрегна цялата си воля това да спре. Няма да забравя как един път изнасях пръстени за снимки късно през нощта. Трябваше деликатно и нежно да отворя една кутия и да покажа пръстена, но пръстите на ръцете ми трепереха. Всеки път си повтарям, че е задължително да намеря начин да преборя този ужас от студа и да изглеждам като човек, на който му е хубаво, топло, приятно и спокойно и челюстта му не е скована. (Смее се.)
– И как намерихте решение на този казус?
– С работа върху себе си. Моят продуцент Радо Тушев е успял да постигне всичко с мен за тези два сезона, защото си давам сметка, че аз влязох в началото абсолютно неподготвена и без опит. Та той ми казваше: „Излизаш и си или най-добрата, или никоя!“. Такъв тип говорене при мен работи много, особено когато идва от човек, който в моите очи е голям авторитет. Затова сега винаги си повтарям: „Или си най-добрата, или никоя!“. Не искам да го разочаровам.
– В подкаст признахте, че в първия сезон сте били заедно с малкия ви син. Тогава той е паднал и си е спукал тъпанчето. Как като майка преживяхте този инцидент?
– Синът ми беше само на девет месеца и падна на петия ден след пристигането ни на Родос. Случи се, докато работех, а за него се грижеше жената, която беше с нас. Освен това той се разболя и този период беше по-предизвикателен за мен. По това време публиката коментираше, че изглеждам слаба, и дори се питаше дали не страдам от хранително разстройство. Истината е, че бях доста изтощена физически, защото съчетавах снимките с грижите за деветмесечното си бебе. Не беше лесно, но се стараех да се справям и с двете отговорности.
– Интернет е пълен със стотици коментари за това колко сте слаба. Вие самата сте страдали от анорексия...
– Бях с това заболяване на 15-годишна възраст, но успях да се възстановя ударно, качвайки 20 килограма. После със спорт ги превърнах в мускулна маса. За съжаление, анорексията и булимията са все по-често срещани сред младите. Но причината за това никога не е само заради желанието за отслабване. Нещо друго тормози вътрешно човека. Много често хората, които се сблъскват с анорексия и булимия, са добрите деца, които винаги се чувстват недостатъчно перфектни в нещо и в един момент напрежението е толкова голямо, че се разболяват.
– Вие самата недооценена ли се чувствахте, или пък сте имали нещастна любов?
– Не, не съм се чувствала недооценена, нито съм имала нещастна любов. Бях заобиколена от приятели. При мен просто се случи в момент на емоционален срив. А тогава нямаше и толкова информация. Аз дори не знаех, че страдам от анорексия и булимия, докато родителите ми не ме заведоха на лекар.
– Сега как поддържате форма?
– Това, че съм слаба, си е ген. Баща ми е с моята структура. Ние като качваме килограми, трупаме мазнини на коремче. Спортувам вкъщи, тъй като от фитнес изпитвам панически ужас. За да ходя там, той трябва да е празен и да няма жив човек, защото се притеснявам да тренирам с хора. Иначе не внимавам какво ям, но спазвам часовия диапазон, в който се храня. Имам си своите немалко телесни дефекти, които стилистите на предаването умело прикриват. Е, случва се светлината да пада точно върху ребрата ми, но аз тези ребра си ги харесвам и не виждам никаква причина да ги крия.
– Вие 12 пъти сте си правили операция на носа. Не съжалявате ли сега, че сте се решили на първата?
– Естествено че съжалявам, и то главно за първата операция. Най-много съжалявам, като гледам сестра си, която си има нашия семеен нос. Аз направих интервенцията веднага след като се възстанових от хранителното разстройство. Тогава бях във видимо кризисен период, и то когато тялото и лицето на подрастващия не са завършени. Направих пластичната операция дори без знанието на родителите ми. Сега осъзнавам колко голяма глупост е било тръгването по този път. Знам, че носът ми щеше да е много по-хубав в момента, ако никога не го бях пипала.
– Какво наложи операциите да бъдат 12?
– Първата се случи при пластичен хирург, който, след като се е съгласил да ме оперира без родителско съгласие, говори немалко за него. Но след интервенцията имаше много усложнения. Първите седем операции са от същия този човек, който се опитваше да поправи грешката си. Уча се от опита си и повече експерименти с тялото си няма да правя.
– Говорихме за чуждите любови, но нека сега поговорим за вашата. Вие изживявате любов в рая с вашия любим мъж д-р Стефан Церовски. Как се намерихте?
– Може да прозвучи клиширано, но смятам, че ние сме си били предвидени един за друг. На него са му говорили за мен, на мен са ми говорили за него, но така и не сме се срещали. Аз самата не вярвам в любовта от пръв поглед, но когато го видях в не безкрайно светъл период в живота ми, имах усещане за пълно спокойствие с тотално непознат. Тогава си казах: „Това е моят човек!“. Нещата се случиха от само себе си, без напъни от нито една страна.
– Да, но той тогава все още е женен! Това не ви ли смути?
– Той просто технически не беше разведен. Когато го срещнах, неговата вече бивша съпруга живееше с друг мъж, а той беше сам, както и аз.
– Вие сте сгодени, а мислите ли за брак?
– Не бързаме с подписването.
– Бързо ли взехте решението да имате дете?
– Да, още в първия месец на нашите отношения.
– Ще ми разрешите ли да ви върна към предишната ви връзка, която също бе доста коментирана?
– Не.
– Защо?
– Защото смятам, че за предишните си връзки не е необходимо човек да говори, още повече когато е обвързан. Това не би било уважително спрямо човека до мен.
– Тогава ще задам въпроса по друг начин. Как приемате изневярата?
– Не я приемам. Една връзка приключва, когато човек в нея изневери. Това е емоционалният й край. Фактическият е въпрос на стечение на обстоятелствата. От личен опит говоря.
– Ако изневярата е само от физиологична нужда, не сте ли готова да простите?
– Не, няма такъв вариант. Ако някой някога е решил да търси дори моментно физиологически своя път другаде, за наранения човек има други хора, които биха избрали него.
– Признавали сте в интервюта, че сте в прекрасни отношения с бащата на първия си син. Така ли е и сега?
– Да, така е. В прекрасни отношения съм и аз, и Стефан с бащата на големия ми син. Смятам, че това е нормално.
– Със Стефан искате ли още едно дете?
– Говорим на тази тема. Честно казано, ни се иска още едно дете, но това е Божа работа. Така че не го изключвам.
– Кои болести успя да ви излекува д-р Стефан Церовски?
– Той прибра в дома си едно много загубено и невярващо в себе си същество. Стефан ми припомни какво всъщност ме прави щастлива и какъв човек съм била, преди да изпадна в голямата черна дупка.
– Завършили сте право, искате да бъдете журналист, но нито едно от двете неща не практикувате. Защо?
– Точно така е. Осъзнах, че работата на юрист не е за мен, но знам, че журналистиката ще е нещото, с което в някакъв момент ще се занимавам.
– Участвали сте и във филми. Това затворена страница ли е за вас?
– Никога не съм била актриса. Обидно би било да се нарека такава заради актрисите, които с години се обучават за тази професия. Да, снимала съм се във филми. И сега, ако някой реши, че съм подходяща за дадена роля, бих се съгласила, стига да не ме карат да се събличам. Голи сцени не бих приела да снимам, дори филмът да е страхотен. Не отговаря на моята същност да правя подобно нещо. Истината е, че ми се занимава с документално кино. Темата, която ме вълнува, е влиянието на чалга културата върху нашето общество. Това беше и темата на дипломната ми работа в журналистическия факултет. Пиша сценарий, търся финансиране и се надявам до две години да се случи.
– На 37 години какво казвате на Райна, когато я погледнете в огледалото?
– Най-често й казвам: „Извинявай“. Имам късмета никой нищо лошо да не ми е направил в този живот. Всички трудни неща, които са ми се случили, съм си ги причинила сама на себе си. Затова смятам, че си дължа извинение. А и нищо не се знае – някой ден пък може да напиша книга за това какво не трябва да прави човек!
Едно интервю на в. "Филтър"
