Тя не беше просто актриса. Тя беше вихър от смях, светлина и неподправена човечност. Татяна Лолова (1934-2021) - любимката на няколко поколения българи, продължава да живее в сърцата на всички, които са имали щастието да я гледат на сцената или екрана. Зад заразителния й смях и блестящата й кариера обаче стои житейска история, изпълнена с трудности, обрати и съдбоносни срещи.
Кралицата на комедията Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София в семейство с интересна съдба. Майка й е украинка. Отношенията между двете невинаги са гладки. Всъщност, след като баща й умира, животът на малката Татяна се преобръща майка й се омъжва повторно, а отношенията им стават толкова сложни, че едва 15-годишна тя е изгонена от дома си. Актрисата признава, че е боготворила баща си, който бил счетоводител, но имал дарба за езици и рисуване. Баба й по бащина линия е родена в Калофер и е от рода на майката на Христо Ботев, пише Ретро.
Любопитен факт за актрисата е, че по време на студентско турне тя се влюбва в Русе. Толкова силно, че след завършването си през 1955 г. настоява да бъде разпределена именно там - в Драматичен театър „Сава Огнянов“. На следващата година тя вече е първата актриса, назначена в новосъздадения Сатиричен театър в София, който е основан от нейния професор във ВИТИЗ Стефан Сърчаджиев. Първият брак на Лолова е с хидроинженера Евелин Moнев. Той не просъществува дълго, но двамата остават в добри отношения. Истинската любов обаче идва през 1963 г., когато се омъжва за Светослав Светославов-Славето, тогава реквизитор в Сатиричния театър. В същата година се ражда и синът им, когото кръщават Сава - на великия актьор Сава Огнянов.
Оказва се, че това не е единственият Сава в живота й. Нейният брат Димо, който живее и работи във Франция, също нарича сина си Сава. И внукът, на Лолова носи същото име. „Кръстих сина си на Сава Огнянов, внукът ми и племенникът ми също, носят името на този велик актьор“, споделя тя години по-късно. Първата й поява в киното е като „момичето с джуфката” в “А бяхме млади“ на Бинка Желязкова, 1961 г. В целия филм Полова има едно-единствено минаване, на което режисьорката прави 18 дубъла. Интересен факт е, че в тази роля, както в много други след това, Лолова играе със собствени дрехи.
Татяна Лолова и мъжът й Светослав Светославов прекарват 55 години заедно - любов, изпълнена с взаимно разбирателство, театър и изкуства. През последните години от живота си Славето се посвещава на рисуването и дори организира своя изложба. Когато през 2018 г. той си отива от този свят, Татяна е неутешима. Но синът й Сава й забранява да бъде тъжна. И тя спазва обещанието си - продължава да раздава усмивки и топлина на всички около себе си.
