Алекс Сърчаджиева разкрива с пиеса драмите в живота си
Драматургичният текст е на Яна Борисова, а режисьор е Димитър Коцев-Шошо. За пръв път на сцената актрисата ще разкрие неща, които може да изненадат дори близките ѝ, обяснява самата Алекс. Тя се надява премиерата да е през май месец.
Действието в пиесата ще се развива в телевизионно шоу, което е най-рейтинговото предаване с най-добрата водеща в ефира, чията роля ще изиграе актрисата Радена Вълканова. Алекс ще е поканена за интервю в шоуто. В спектакъла тя разказва не само за себе си, но и за родителите си, за кончината на любимия си Иван Ласкин, за живота си сега. „Работя, грижа се за 10-годишната София. Сами сме. Нямах време да изстрадам загубата на Иван, а много ми се искаше да се напия, да падам, да ставам, да ям, но нямах време да си позволя да съм сама“, тъжна е с днешна дата актрисата.
Красивата Алекс днес не обвинява никого за съдбата си, най-малко Господ. „Когато майка ми си отиде от този свят, аз бях на 22 години. Тогава помня, че си скъсах кръстчето на врата от гняв, защото тя беше единствената ми опора. Сега, след смъртта на Иван, не изпитах гняв. Тогава не вярвах в Господ, сега вярвам силно“, категорична е Сърчаджиева.
Месеци след кончината на любимия си Иван Алекс бе поканена на мотивационен семинар и въпреки страха и нежеланието ѝ, защото не се чувствала подготвена, това ѝ подействало терапевтично, разказва тя в нета. „Тогава реших, че ще е добре да направя нещо като разказ за живота си и така ако мога да съм полезна не само на себе си, но и на хората, защото много мъка съм изживяла, но и много любов, която искам да разкажа“, обобщава Алекс.
В момента актрисата работи по две нови представления, а под режисурата на Лилия Абаджиева влезе блестящо в постановката „Всички освен мен“. „Иска ми се да успеем да направим премиера и с Ненчо Илчев под режисурата на Ивайло Христов на постановката „Догодина по същото време“, надява се Алекс Сърчаджиева, пише Ретро.
////
преди 3 години
Всеки човек има някава драма в живота си.Но не всеки човек я натрапва излишно на обществото.
Коментирай