Притежавам огромно съкровище от купища писма от деца. Сгънати като сърце, като пощенски плик или като свитък, понякога „като сол-пипер", украсени с рисунки, с брокат, с печати, разказва писателката Катя Антонова.
Всяка вечер, като се прибере, тя изчита внимателно „подаръците" и се чувства най-голямата късметлийка на света.
