Братя Ангелови тогава били в казармата и все още не се били ориентирали към актьорството. Тъкмо били завършили Техникума по облекло и тренирали карате, когато избрали да изкарат войниклъка, вместо да учат висше образование. Като близнаци служели в едно поделение, в една рота. Малко след като облекли войнишките униформи, братята показали характер. „Малко или много си завладяхме позиции в казармата. Посбивахме се, наказваха ни, седяхме по арести... Всички екстри накуп”, споделял е Дарин. Бъдещите актьори се сбили още на втората седмица. Тъй като не били дали клетви, не ги вкарали в ареста. Накарали ги да мият чиниите на цялата рота. Става дума за по 1000 чинии сутрин, 1000 на обед и 1000 вечер. Дарин и днес си спомня как изглеждали ръцете му след няколко дни миене на чинии.
И все пак най-паметното преживяване в казармата за близнаците било, когато ги вдигнали посред нощ с уточнението, че не е учение. „Ставайте!”, чули се виковете към 2-3 часа през нощта. После ще разберат, че бомба е паднала край Перник, която за щастие не се взривила. „Някакви генерали, полковници, старшини, сержанти - всякакви видове пагони, тичаха из коридорите и викаха: „Ебаси майката, това не е учение!”. А ние на по 18-19 години, стреснати хлапета, се питахме: „К`во става, бе, братче?!”. Тичаш към оръжейното, грабваш оръжието, патроните. Пълнителите са ти пълни до горе с патрони - пълно бойно снаряжение, с противогазите, с всичко. 30 килограма снаряжение слагаш върху себе си и чакаш на плаца. Зад теб седят зиловете с отворени ремаркета, готови... И ние чакаме само команда, да се качваме по камионите и да ходим да браним границите”, разказвал е Дарин.
Единствената му мисъл тогава била, че ако нещо се случи, трябва да пази брат си. Сигурен е, че и на Деян са му минавали такива мисли. По-късно двамата разбират, че в нощта, в който чакали с пълно бойно снаряжение, родителите им били в истерия. Още повече като видели на светофара до денонощното магазинче, което държали тогава в квартала, четирима войника да изскачат от камион. Слезли да пазят. От всякакви локации трябвало да може да се тръгне, разяснявал е Дарин. „На следващата седмица, като се видяхме, татко ми разказа: „Взех една торба с кроасани и безалкохолни и им занесох... Понеже вие сте в казармата, знам какво им е било”, разказвал е актьорът. Дарин е споделял и позицията си, че е „за” връщането на казармата. Смята, че там наистина мъжът става мъж. Отделя се от семейството. До преди това момчето, колкото и да щурее, знае, че родителите му са зад него. В казармата е друго. Там си сам сред равни. Всички са с униформи, което и размива иначе ярките отличителни граници на социалния статут. Не знаеш кой от какво семейство произхожда. Дали от бедно или богато, в казармата всички са рамо до рамо.
Дарин и Деян решили да учат още в казармата. В средата на службата близнаците започнали да мислят с какво да се занимават след войниклъка. Решили, че трябва да е нещо, свързано с двигателна култура, тъй като са тренирали карате. Не искали да са охранители. Деян мислел да пробва автомобилизъм, тъй като обичал състезателните коли, но в НСА го скъсали на български език. Научил за възможност да влезе по някаква схема, но се ядосал и отказал. Решил да кандидатства като брат си „Пантомима” в НАТФИЗ. Имал само две седмици преди изпитите, но успял. Изборът на братята не е случаен, тъй като баща им Ангел Ангелов, който почина преди време, е сред пионерите в пантомимата в България, оценен и в чужбина. Той е и дългогодишен актьор в трупата на Пернишкия театър и негов директор (1996 – 2001 г.). Има впечатляващи роли в „Полковникът птица”, в „Българи от старо време” и още куп спектакли. Самият той е от артистично семейство, а дарбата се предава и на синовете му.
Вече в НАТФИЗ, Деян и Дарин се прехвърлили в класа на Стефан Данаилов. Мастъра ги накарал да подготвят по един материал, за да може да ги чуят и Иван Албантов, Илия Добрев, Емил Митрополитски и Ивайло Христов. Накрая Ламбо казал, че ги взима в класа си, да не се явяват на първи и на втори кръг, да дойдат директно на трети и четвърти. Стефан Данаилов е не само учител за братята, а и втори родител, приятел, ментор, както е за всички свои студенти.
„Истински народен човек с огромно сърце”, казвал е Дарин за Стефан Данаилов. Той е изтъквал и качествата му като преподавател. Ламбо се вбесявал, когато някой закъснеел или идвал неподготвен, с ненаучен текст и си личало, че дори не е помислил какво трябва да направи, имайки предвид насоките, които му е дал.
