Джони Пенков кретал на старини с 10 лева на ден

Тъжна, но не и изненадваща е кончината на легендарния зевзек Джони Пенков. Чешитът беше зле през цялата 2021 година, а накрая състоянието му съвсем се усложни и само смъртта можеше да го избави от мъките.

Още преди месец „Уикенд” съобщи, че знаменитият артист и инженер бере душа в болница и не му остава много време на този свят. Хората, които го обичаха и милееха за него, се молеха от сутрин до вечер за чудо, но в крайна сметка ситуацията се разви по възможно най-логичния сценарий – с летален изход.

„След като преди време падна и счупи прешлен, го оперираха и започна да се възстановява. Тази есен обаче го хоспитализираха в плачевно състояние. Болките му бяха нечовешки, нямаше как да не го вземат под медицински надзор”, сподели през септември отлично информиран източник на „Уикенд”. И допълни, че преди последното си влизане в болница Джони бил редовно посещаван от физиотерапевт.

„Не съм излизал от месеци навън, все още не мога. Непрекъснато има човек при мен, който да ми оказва съдействие за всяко едно нещо. Четирима приятели се редуват в дома ми, не оставам сам дори през нощта”, разкри пък самият Пенков при телефонен разговор с наш репортер в разгара на лятото. 87-годишният столичанин се оказа прикован на легло още в самото начало на 2021-ва. Изявявалият се като актьор звукооператор и научен сътрудник загуби подвижността си след нелеп инцидент в дома му в края на 2020-а.

„За зла участ паднах вкъщи и лошото стана. Приятели ме закараха в болница, където се установи, че съм си изкълчил кръста. Много болезнено! По цял ден съм в хоризонтално положение и добре, че има кой да се грижи за мен. Лекарят ми предписа някакви мазила, които обаче не ми помагат особено”, откровеничеше той непосредствено след сакатлъка. Неговите очаквания бяха страданията му да продължат толкова дни, на колкото години е, но прогнозата му се оказа грешна.

С течение на времето състоянието му се усложни и от сенилност. За деменцията съобщи пред „Уикенд” Дениз Герганова – жена №2 в живота на звездата от кинопрегледите „Фокус”. Тя е майка на дъщеря му Ива, а покойният вече Джони има и син Тодор от 7-годишния си брак с актрисата Мирослава Стоянова. Падането в края на 2020-а е вторият тежък инцидент за инж. Пенков. Първият станал през 2017-а преди презентацията на томчето с карикатури и афоризми „А дано, дано, дано”, сътворено в съавторство с големия му приятел Джеки Стоев. Чешитът се покатерил на стол, за да свали книга от библиотеката, но тупнал по гръб. Болката била кошмарна, но решил да стисне зъби и да излезе пред публиката за представянето на литературното си произведение. За премиерата бил поканен цигански оркестър, щяло да е грехота да пропусне шоуто.

На сцената контузеният Джони се появил, едва пристъпяйки. На микрофона обяснил защо е трудно подвижен, а речта си завършил с думите: „И да знаете, от една паднала жена може да има някаква полза, но от паднал мъж - никога”. В следващата половин година всяка крачка му коствала болка и напрягане. Когато се възстановил, си обещал занапред много да внимава да не се почупи пак. За съжаление обаче 3 години по-късно се сблъскал с още по-тежка травма.

На финала на земния си път Джони Пенков получаваше и сърдечни кризи. Понякога се налагаше пристъпите му да бъдат овладявани и в болнична обстановка. Инженерът с актьорски талант пиеше лекарства за аритмията си и за тях даваше значителна част от месечния си доход. Пенсията му беше ниска – едва 300 лева, но след последното увеличение и „пандемичната” добавка – стана „щедрите” 400.

За да се види в пари, миналата година Джони продаде наследствено жилище. Сумата от сделката той раздели с брат си. „Не ни трябваше този имот. Изтъргувахме го и се позамогнахме. Иначе не знам как щях да я карам само с по 10 лева на ден. Имам 40 години трудов стаж, а доходът ми за прослужено време и старост е минимален. Бившата ми съпруга отдавна ми помага финансово, когато съм в нужда”, сподели ни в онзи период звездата от над 10 филма.

Той е роден на 27 ноември 1933 г. в София в семейството на художника Иван Пенков. През 1966-а завършва радиотехника във ВМЕИ „Ленин”, а през 1972-ра специализира във Франция електроакустика. Започва да работи като звуков инженер, а в края на 70-те става кандидат на техническите науки и доцент. По соца получава и орден „Кирил и Методий” – едно от най-високите отличия в страната. Инженер по образование и актьор по призвание, още през 60-те зевзекът разсмива народа с кратките си филмчета, сътворени съвместно с Радой Ралин и прожектирани с кинопрегледите. В онези години сред населението много популярни са и записи с други негови „магарии”, като например телефонни разговори, в които лази по нервите на хора от другата страна на слушалката. Джони има и участия в театрални постановки и в хитовите ленти за голям екран „Рицар без броня”, „Сватбите на Йоан Асен”, „Илюзия”, „Търновската царица”, „Аз, графинята” и др.