„Жрецът на Тангра” Йоло Денев се препитава с продажба на календари

Вечният протестър Йоло Денев, който е по барикадите още от 1989 г., намира начин да оцелее в трудните времена. „Жрецът на Тангра” се е заел с продажбата на календари за новата 2021 г., върху които са изобразени прабългарски символи, негова близка приятелка и орел в полет. Изображенията били благословени от бог Тангра и осветени в три български църкви, увещава ни той.

По думите му, календарът имал целебно действие, защото самият Йоло носил „хартиените тела” в божия храм, за да слушат попските молитви. Най-кратката четена им молитва била от половин час. Един екземпляр от годишника струва 5 лева. Скромната сума е достатъчна на вечния протестър, без когото не минава нито една стачка в отечеството ни в последните 3 десетилетия.

„Седя пред входа на метростанция „Сердика” и си продавам моите календари. Донесъл съм и последния брой на издавания от мен вестник „Революционер”, но него ще го подаря на някой приятел или на приятелка. Казвам последен, защото не зная кога ще мога да си го позволя отново да отпечатвам. Който си купи от календарите ми, ще е благословен. Домът му ще бъде честит, защото всяка картинка съм заредил енергийно. Казвам ви, дори болният ще може да получи изцеление, ако стои няколко минути пред символите на прабългарите. Стоя пред метрото, защото навън е студено. В самите влакчета търговията е забранена – няма къде да ида, макар че имам пенсионерска карта за транспорта. Сутрин излизам от нас към 11 и се връщам чак вечерта. Тичам по мои си работи. Виждам се с разни хора по улиците, защото заведенията не работят. Мен цяла София ме познава. Спират ме непознати, говорим си, стиснат ми ръката за късмет. Аз ги благославям от името на Тангра и така...
Разчитам на пенсията си, която никак не голяма и на това, което продам. За мен 5 лева са много пари. Икономичен съм, защото не пия, не пуша. Е, понякога ми се иска да си отпусна душата, да забравя мъки и тегоби, да пийна едно червено винце за загрявка, но... Сметките идват една след друга и трябва да се плащат. Пиша книги, пиша текстове за бунтовни песни. И рок опера искам да поставя. Възпял сам и Левски, и Ботев, за Хаджи Димитър пиша. Работя непрекъснато, но сам си издавам книгите. После сам си ги продавам. Добре ми е в метрото, но не всеки ден ходя на топло там”, разказва пред репортер на „Уикенд” атрактивният бунтар, обяснявайки че от 5-6 години е вдовец и самотата му тежи повече от безпаричието.

Красавицата от календара, разработен и зареден енергийно по негова идея, била стара приятелка. Жената се отнасяла с уважение към творчеството му, чела всичките му книги и му помагала в тежките житейски ситуации, които се изсипвали една подир друга при Йоло Денев. Двамата се познавали повече от 26 години. Когато съпругата на вечния протестър починала, госпожата намерила мили думи да го утеши в голямата мъка. Била изключително интелигентна и с усет към стихоплетството. Красотата й също била от решаващо значение, когато протестърът решил да я сложи редом до символите на прабългарите в календара.

„Аз съм се научил сам да се боря в живота и не ме страх от нищо. Готвя, чистя, пера, пазарувам на „Женски пазар”, пиша. И ще ви кажа, че далеч не всички политици са безкнижни. Президентът Петър Стоянов е чел всичко, което съм писал. Неща, които съм писал през 90-те години, и сега са актуални. Дълго време пишех в тетрадка, научих се сам да работя с компютър. България, за да оцелее, трябва да държи на мен. Написал съм го в стихотворението си „Откровение”, където казвам, че аз съм пророк Йоил и чрез мен говори Духът на боговете. Аз съм Йоло – огън, факел, светлина и път. Светя нощ и ден. Гледат ме настръхнали бандити, а бандити колкото щеш в тая държава”, продължава с разясненията си темпераментния протестър.