Братът на Калин Терзийски: Елен Колева първо беше мое гадже

"Елен Колева беше първо мое гадже, преди да се насочи към брат ми." Това разкри пред "България Днес" физикът по образование, дизайнер на мебели по професия и разказвач Светослав Терзийски.

Той е по-големият брат на покойния писател Калин Терзийски, който напусна този свят в края на януари тази година. Преди две седмици урната с праха на автора на романа "Алкохол" бе положена в Алеята на творците на Централните софийски гробища. Приживе Кайо и неговите приятели наричаха Светослав Терзийски с измисленото от самия покоен белетрист обръщение "Батю" с ударение на последната сричка.

"Елен Колева е особено същество, с голямо его, със силни пориви да влияе на околния свят. Търсачка, както и Диана Димитрова, на екзотични преживявания. С Елен не сме имали кой знае какво, но съм я хващал за дупето", хвърля бомбата братът на Калин Терзийски.

"В момента, в който подуши брат ми, тя ме заряза. Отряза ме като краставица. Въпреки че аз не гледам да влагам в образи като нейните големи парчета енергия. Но мъжете понякога се лъжем. Според мен Елен нарочно беше скроила цялото това нещо. Аз изобщо не се сърдя, а наблюдавах една много приятна сцена - като нещо, написано от класиците. Но не се потресох, въпреки че след това трябваше да поддържаме нещо като приятелство, все пак известно време се водеше гадже на брат ми и нямаше как да я гоня от къщи. След това всичко се разтече, както го знаем", повдига завесата над отношенията си със звездата от "Шивачки" "Батю".

Той доверява още, че представителките на нежния пол не се задържали много около "клетия му брат".

"Като видеха колко е зле, бягаха ужасени. Защото Калинчо си къркаше и беше абсолютно непоносим през това време. Като всеки алкохолик, разбира се. Докато беше в пиянския си период, от 2002-ра докъм 2015-а, което не е малко, той си беше извадил 5-6 зъба сам, които падаха вече. През това време не е ползвал четка за зъби. Нямаше лична карта, долни гащи, чорапи, документи, нищо", пределно откровен е Светослав Терзийски.

"У брат ми се събуди едно огорчение от самото живеене. Но не толкова от околния свят, а от разбирането, че е болен и няма да успее да се излекува. В последните месеци започна да разбира, че потъва и няма да може да се измъкне. Накрая вече се измори. Предаде се просто. Хлъзна се към улея на изчезването. То и много не му трябва на един толкова изтощен организъм като неговия", описва финалния период от земното битие на брат си Светослав.

"Но Калинчо беше обичлив и възбуждаше любовни чувства у жените над 50", сподели още братът на писателя. Така той отчасти обясни и една от големите загадки в биографията на Кайо - изцелението му, по думите на самия писател, от тежката алкохолна зависимост в продължение на години с помощта на "лечителката" Марта Петрова.

"Тази Марта съм я виждал на живо веднъж. Беше дошла и в къщата ни в Банкя един път. Според мен тя е потенциално опасна за по-слаби психически хора. Но Калинчо беше слаб човек, или по-скоро - слабо-силен. Защото имаше огромна енергия, съчетана обаче с много нисък самоконтрол. Същевременно имаше и стихийно дезорганизиран самоконтрол. Можеше да направи чудеса за кратко време, а след това да лежи по гръб или по корем и нищо да не прави. И това си го позволяваше без капка угризения. Въпросната Марта беше една такава пастьозна, изблещена, с една дума - с вид на опасно същество. И с огромно желание да доминира и да влияе на околните и по този начин да храни егото си. Общо взето, тя искаше да сложи ръка върху Калинчо, да го управлява и чрез него да управлява света. Такива манипулатори обичат да управляват света чрез свои аватари, чрез свои послушници", преценява ролята на "ясновидката и лечителка" в живота на Калин Терзийски неговият "Батю".