Благой Георгиев - Благо Джизъса вече е профукал 150-те хиляди лева, получени като награда за победата му в „Сървайвър”, научи „Уикенд”. Вместо за купони и партита, с каквито е известен плейбоя, парите са прилапани от обсадилите го пълчища лихвари и съдия-изпълнители.
Все пак, Джизъса успява да спастри 100 лева, с които регистрира фондацията си „Благо-Дарност 7”. Нейните цели са популяризиране на физическото възпитание и спорта сред деца в неравностойно положение или без родители, възпитавайки ги в дух на спортсменство, хуманизъм и уважение към човешката личност. Георгиев не се бави дълго и веднага започва да действа. Миналия уикенд Джизъса събра участниците в риалити формата и десетки звезди на организираният от него благотворителен мач. Освен билети, десетките зрители, участници и фенове имаха възможност да направят и допълнителни дарения. Те постъпват по сметките на фондацията. Събраните средства ще се използват в подкрепа на деца в неравностойно положение, обяви Георгиев, който се закани да организира още по-мащабно събитие следващите месеци.
На пръв поглед, намеренията на Благой да използва своята популярност за да помага на хлапета в беда изглеждат изключително благородни. Недоброжелатели обаче подозират, че зад добрите намерения на Джизъса може да се крие и начин да си осигури издръжка. Далеч от алчните лихвари, на които според запознати дължи огромни суми. Колкото и да ни се иска това да са грозни клевети от завистници, основания за подобни подозрения не липсват около регистрацията на фондация „Благо-Дарност 7”.
Интересно е, че Георгиев е избрал да регистрира фондацията си в частна полза, а не в обществена, каквато е масовата практика в цял свят. Макар и на пръв поглед дребна, разликата е изключително съществена, обясняват юристи. Законът дава далеч по-големи привилегии на сдруженията в обществена полза. Освен че всички събрани пари са освободени от данъци, облекчения има и за дарителите. Отделно от това, фондациите, действащи в обществена полза, могат да кандидатстват за финансиране от държавата или европейските фондове. Всяка година Министерски съвет разпределя десетки милиони левове за проекти на различни сдружения, а сумите предвидени от ЕС са в пъти повече. Бонусите с финансирането, разбира се, вървят и с немалки ограничения. На първо място, фондацията трябва да има двустепенна форма на управление - управителен и надзорен съвет - с не по-малко от трима членове, които носят наказателна отговорност, ако одобрят неправилно изразходване на събраните от дарения пари. Контролът от държавните органи върху тези фондации също е много по-засилен.
По съвсем различен начин стоят нещата с фондациите в частна полза. В закона е посочено, че тя може да организира различни благотворителни събития, произвежда и търгува с различни стоки, а събраните пари, които са освободени от данъци, може да се харчат дори и само в интерес на нейните членове. В случая такъв към днешна дата е само Благой Георгиев. Няма и изискване за външен контрол как се изразходват даренията. Решенията за харчене на парите могат да се вземат еднолично от Благо Джизъса като неин управител.
„Фондацията в частна полза може да се разглежда, условно казано, като ЕООД с нестопанска цел, което се управлява еднолично, осъществява търговска дейност, но не формира печалба”, коментира юрист.
По думите му, това не пречи управителя да намери начин как законно да изхарчи парите в своя полза - като си гласува огромна месечна заплата, назначи на трудов договор свои близки или други подобни врътки. Дали освен това ще се извършва и благотворителна дейност, и каква точно, си решава еднолично управителя.
Подобна схема бяха създали от скандалната фондация „Хелп Карма”. Според интернет страницата си, фондацията използва събраните дарени за да плаща лечението на деца в чужбина. От разследване на Би Ти Ви обаче се разбра, че покрай тази благородна дейност, която също е доста мътна, управителите са си раздавали месечна заплати от по 20-30 000 лева.
Дали Благой Георгиев ще приложи лошите практики на „Хелп Карма”, както подозират неговите зложелатели, или ще използва събраните дарения за да прави добрини на деца в нужда, предстои да разберем. Факт е, че Джизъса далеч не е в цветущо финансово състояние. Месец след като спечели „Сървайвър”, от 150-те хиляди лева награда не е останало нищо. Веднага щом парите са преведени по сметката на Георгиев, към тях ръка протягат многобройните му кредитори. Първи са босовете на финансова къща, с чиито пари преди време Джизъса си купи баровска къща в столичния кв. „Горна Баня”. Бившият футболист бе изгонен от там още през 2018 г., след като спира да плаща вноските по заема. Лихварите набързо продадоха къщата и колата на Георгиев, но дори и след това той продължава да им дължи над 50 000 лева, включително и за неплатени сметки за ток и вода. Няколко седмици след победата в риалити предаването, старите задължения на Джизъса към финансовата къща най-после са уредени.
Близки до плейбоя разкриват, че това далеч не са единствените му дългове. Според слуховете, заради страстта на Георгиев към хазарта и кръчмарските запои, той дължи на лихвари над 1 милион лева. Георгиев от своя страна не може да се похвали с кой знае какви доходи, че да се разплати с тях.