Жени Калканджиева с чантичка-аквариум
Йохохо и бутилка ром. Тук имаме само йохохо... Евгения Калканджиева се доближава до образа на нехайна графиня, тръгнала да изследва планински масиви, като за всеки случай има готовност да обследва и морското дъно. Затова може би са тези дънки, приложими в планински и морски условия, ботушите пък май са годни за плавници, ако им се издърпа някоя каишка.
С тези аргументи приемам по-ведро чантичката, в която биха могли да се поместят няколко скромни на ръст животински вида, а няма съмнение, че може да бъде приложена като аквариум, в който да бъде поставена златна, сребърна или ръждива рибка. Сакото е истинско произведение на изкуството, ако изкуството обаче е дакадентско, отритнато, като гербът може да указва членство в Salon des refuses /салон на отхвърлените/. Вечната красавица ни отвежда направо в леглото, откъдето сигурно е станала с тази ежедневна прическа, за чиято форма са се погрижили възглавницата и завивката.
100 Кила гони Десислава по суитчърче
100 кила чанта и осем грама вкус показва тук рапърът с рождено име Явор. По суитчърче той прилича на спящата Десислава от Вип брадър, само му липсват ушички, но той и без това не ме слуша, най-добре да си ги държи на топло под шапката. Шапката, братя и сестри, сърцераздирателства целия моден обем, едва побрал се под него. Тя дава покровителство на очилата, сложни като електрическо котле. Те напомнят времената на Магурата и още по-преди това - тези на Витошко лале. Надписът съставен от цветове –пастелчета, изобразява дума, в която отправена към 100 кила не вярвам.
Та този „супермен” може би трябва да качи малко бюджета си за облекло, защото при световните рапъри чак такава пестеливост не съм разпознавал. Черната чантичка е направо смехотворна, не на място, чанта на кондуктор, чанта на спящ под мостовете, който се страхува да не му задигнат припечеленото. Позата на пръстчетата ме просълзява. Миро и Любо от Те понякога имат същите движения... О времена, о, рап.
Пролетни воали и поезия при Карина
Един от прочутите български модели Карина Георгиева ни въвежда в пролетта с маниера на преподавател по чудеса. На преподавател по магия и финес. Доминиращата кремава основа на облеченото е оставена да се стича спокойна и лъчезарна, за да пристигне до бурни водопади от тревисто зелено, покоряващи със своята динамика. Взривяващ кан-кан описва пролетните настроения не по-малко от отличната, сдържана стойка, придаваща на всичко тук сериозност, обмисленост, достойнство.
Карина си позволява малко украшение току под брадичката, което анонсира случващото се далеч по-долу. Ръкавите са приключени с богата украса, прилепнала към китките така, че да изяви бухналия им финал- убеден съм- напълно адекватен с модата за сезона. Този избор се движи, блести, жужи, без да е креслив или перчещ се, което го прави естествен съдружник на обаянието на младия модел.
Звезди, облечени като в \"Под игото\"...
Освен ако не са участвали в някое издание на Златния кестен, участничките в този кадър заслужават почерпка с лимонада и толумбичка в местната сладкарничка. От ляво надясно имаме Венета Рангелова - претоварена от плът рокля, идваща някъде от покрайнините на Владивосток. В същата посока, Мая Нешкова дрънчи от пайети, гайтани и свила, санким ще играе роля в \"Под игото\". Маргарита Хранова го дава по-смирена откъм историческа модна интерпретация и чернее сякаш куплет на Петър Чернев. Възхитително е нейното перлено герданче, наниз от мъниста, невъзпят в нито една нейна песен.
Джина Иванова - истинска мотриса от Трамвай №5, блести сякаш семафор, дал разрешение за тази рокля погрешка. Последствията- сякаш трамвай и валяк се сблъскват с максималните си скорости. Виждал съм подобни рокли на ромски сватби, но какво е общото им с Кристина Димитрова, не си отговарям дори пред очевидното. Цветът на небе изпълва с облачност инак проветривата и ясна модна биография на певицата. Здравко на Катя е със сако на катерици, инак не си обяснявам тези кафяви петна, изпълващи сакото му. Панталонът-кюнец блести като истински такъв, боядисан с бронз и обгорял от кюмюра.
Мис Брадър с прическа като дрямка
Никаква сензация при Миглена Ангелова. Дамата в червено, отново е в ... червено. Репутацията и на едноцветна я преследва и в този кадър, където играта е единствено с материите. Тук властва някакъв наглед скромен текстил, можещ да си съперничи по този от който правят поясите в народните носии. Дантелата, която разкрива гледка от уж безкрайни крака, се вее като перденце във влак от Бургас до София, както се пее в Черен влак се композира. Ангелова е съвсем малко дръзка в стойката си, наподобяваща нещо като чайник, но близък до самовар.
Тази роля е отредена на чантата, макар не съвсем видима тук. Тя е тъмна, покорна на далечни традиции, покрай които са се раждали съпругите на политбюро и други неназовани бюра. Червените обувки на Миглена са един ритник към въображението, което можеше да бъде снабдено с други инструменти на впечатляване. Прическата се държи като припаднала, нищо чудно, от толкова много употреба в годините. Тя е нещо като следобен сън, проявен при вечерен коктейл. Така както гледам милата брадърка, ми хрумва – Нека покажем на Миглена и други цветове.
