Христо Мутафчиев, който живее втори живот: Бог ми беше определил среща, но бях зает

В моноспектакъла си „Боже мой” се изповядва в бара на Юда. Той е Христо Мутафчиев и играе Христос. В навечерието на своята 55-годишнина известният актьор размишлява за Бог, покаянието, смъртта и любовта, като прави равносметка на половинвековния си живот. “Нито съм уникален, нито съм ексцентричен, нито ходя с перо отзад. Аз съм незаменим. Бог ми беше определил среща. Искал е да поостана при него, ама не се е обадил на секретарката ми и аз тогава съм бил зает”, шегува се един от най-силните и борбени мъжкари в арт гилдията, пише Минаха години. 

Роденият на 4 април 1969 г. в Карлово Христо Мутафчиев завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Надежда Сейкова и Илия Добрев през 1994 г.  В периода 1994 - 1995 г. играе на сцената на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, а от 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“. От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България и нищо не предвещава черните облаци, които се задават зад хоризонта. През 2010 г. Христо Мутафчиев оцеля след тежък хеморагичен инсулт.

Нещастието го сполетява в Поморие, където снима филма на Людмил Тодоров „Миграцията на паламуда”. Предната вечер изнася представление в Бургас, а сутринта не се появява на снимачната площадка. Колегите му се притесняват, тъй като Христо се слави с точността си, и отиват в хотела му да го търсят. Откриват го паднал на плочките в банята, все още контактен. След като е стабилизиран от местните доктори, актьорът е транспортиран до София с правителствения самолет, изпратен лично от Бойко Борисов. 41-годишният председател на Съюза на артистите е поставен в медикаментозна кома и е опериран в столицата. Седмица по-късно вече разговаря с докторите и с жена си Елица, която бди над него като орлица. Тя дори изпраща писмо до медиите, в което настоява да не се пише за състоянието на Мутафчиев.

9 години преди трагичната случка, Христо шашна приятелите и колегите, си когато през 2001-ва внезапно се раздели с дългогодишната си любов Лиза Шопова и се ожени за Елица. Актьорът няколко години дели покрив и легло с дъщерята на доайена на българското кино и театър Наум Шопов, която му роди един син Асен. Двамата изглеждат влюбени до уши, д-р Томасян тогавашния герой на актьора от сериала „Клиника на третия етаж” твърди че е домошар, но театралите разнасят клюки из жадните за пикантерии медии. Приписват му любовни афери с известна тв водеща и с колежка, с която изиграват заедно „Ромео и Жулиета” в Малък градски театър „Зад канала”. Така или иначе, между Лиза и Христо нещата не вървят и той открива любовта в в лицето на варненската преводачка Елица Денолюбова. Брюнетката е сестра на актьора Стефан Денолюбов, с когото Христо си партнира в „Клиника на третия етаж”. За изненада на всички двамата се венчават само месец, след като се запознават. Бащата на булката бил дългогодишен и уважаван деятел на изкуството, във Варна, който обаче рано си отишъл от този свят, покосен от рак, разказват близки от приятелския кръг.

През лятото на 2001 г. Ицо е на участие в постановката на Пламен Марков „Рондо” във Варна. Точно тогава между него и Елица пламва изпепеляваща искра, която месец по-късно ги отвела до олтара и затова бракът им идва като гръм от ясно небе на много хора от обкръжението им. След изненадващата вест, че Христо ще сключи първия си истински и официален брак, се говори, че легендарният Наум Шопов искал да застреля изменилия на дъщеря му проектозет. Лиза обаче бързо се преориентира и пристава на новата си любов - сценографа-художник Кольо Карамфилов, уви, понастоящем покойник. Христо и Лиза остават приятели, даже когато тя му съобщава за сватбата си с Кольо той избухва в радостен и приятелски смях и заедно с новата му жена Елица присъстват на сватбеното тържество.

За раздялата си с бащата на сина си Асен Лиза в последствие споделя: „Хората не трябва да се разделят, когато се мразят. Ние с Йцо се разделихме просто защото така трябваше да се случи. Не го обвинявам за нищо. Дори, сега, през призмата на времето, мога да кажа, че до голяма степен причината е била в мен, в моята интровертност например.” Нещо повече. Години по-късно, през 2019-а шармантната дама и талантлива режисьорка печели конкурс в Сатиричния театър и поставя спектакъла „Трима мъже и една Маргарита”, в който събира на една сцена Христо и сина им Асен. Порасналото момче учи в НАТфИЗ, има роли на българска сцена, живее в Лондон, връща се в България и превежда филми. Явно раздялата на Христо с Лиза е била за добро и за двете страни, защото към днешна дата Мутафчиев споделя, че се чувства приказно. Жена му Елица го дари със син Благовест и с дъщеря Ая. „Чувствам се страхотно като съпруг и баща, на три деца. До срещата ми с Елица думата съпруга за мен беше непонятна, неясна, но животът ме промени”, казва понастоящем актьорът. Дългогодишният шеф на Съюза на артистите все още се подпира с бастун, след пораженията от инсулта, но продължава да играе.

Неговият моноспектакъл „Плач на ангел” по текст на живия класик Стефан Цанев и под режисурата на Стоян Радев продължава да се радва на небивал успех в Народния театър. Миналата седмица Мутафчиев се похвали, че в края на март е гастролирал с постановката „Църква за вълци” в Дом на културата „Борис Христов”, Пловдив. Заедно с актьорите от трупата на Драматичен театър „Йордан Йовков” - Добрич представят наглед обичайна, но разтърсваща история за едно семейство. Ден по-късно, в Деня на театъра 27 март, когато за 50-и път се раздадоха наградите „Икар”, Мутафчиев тържествено поздрави колегите си и дори изпя вдъхновено песен на своя кумир Адриано Челентано. Недостатъчно внимание на Мелпомена от страна на политиците и липсата на средства за спокойната работа на актьорите не помрачиха празника.

„За Икарите получаваме подкрепа по специална дарителска програма, създадена от проф. дтн Цоло Вутов -„Българските добродетели”, казва председателят на Съюза на артистите в България, организатор на мащабната церемония. Тази година събитието бе под мотото „Бойно поле за действие”. „Ние актьорите нямаме работа в политиката и да изказваме мнение за всичко, което се случва в държавата. Творците нямаме претенция да възпитаваме, ние пленяваме. Нашето бойно поле е сцената. Там, където творим,където провеждаме своите битки”, отсича достойният мъж.