Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.
Мегз борави неловко с цветовете на Кралицата
Меглена Каканашева, накратко Мегз, ме зашлевява с тази комбинация, вдъхновена донякъде от покойната кралица на Англия. Огромната шапка е имала нужда от малко прекрояване преди окончателно да бъде доведена дознание на обществото. Тя седи леко извън орбита, може би за да се помести в нея този шал или каквато дантелена модификация е там. Дантелата тук не е пестена, тя се разполага навсякъде като кожен проблем, сивее и според мен не придава нищо на замисленото. Синият цвят е по-скоро цвят от кутия на стари цигари „Янтра” или на крем „Дунавски вълни“. Тези вълни именно не вълнуват окото ми, а го карат да сълзи. На мястото на дизайнера не бих утежнил външната част на блейзера с още дантела, освен ако не е била специфична поръчка, преди клиентката да е отишла на бал в Киргизтан.
Андреа далеч от търновската царица, но близо
Не говорят ли тези очи - Защо ме събудихте, събота е, нека поспя... Или да са така премрежени, може да е нов светски похват - вижте ме каква съм негава, негава още отегчена, отегчена, още променена. Но не като хищна хиена, а ако питате мен, като отклонило се от стадото си уплашено патенце. Накълцаното парче плат може би има претенция за рокля, но аз веднага бих бил бърза, опозиционна телеграма до автора й. Платът е безличен и сълзлив, няма бляскавост и сценичност, могат да му бъдат изброени още много негативи, най-вече противоречащи на буйната прическа. Дали Андреа не играе търновската царица - впечатление, породено от тези накити, твърде тежки и неестествени за жанра, в който се изявява.
Лош моден януари за Михаела
Хей, Михаела Маринова, ти какво решила си тука с чука, с този трясък и искри... Далечно намигване и перифразиране на Смирненски, но трябваше да задам този въпрос на талантливата ми приятелка. Освен че „дързост в погледа гори“, не бляска и не пуска ли искри горната част на облеченото? Да се чуди човек колко ли печелят производителите на пайети, след като ги има в гардероба на всяка българска звезда. Гаджето ме стрелка със сините си гръмотевици и казва - Ето, и ти си звезда, а не носиш пайети. Освен че е цялата в пайети, блузката на Михаела заслужава един оверлог. Тя виси така, като че след разходка в парка банда кучета са запознали зъбите си с нея. С блузката. Бляскави са и дънките, и прическата, само че не са един за друг.
Тита - след шапка, качулка
Тита и днес замита естетическото си приличие под килима. Не бях виждал подобно старание от годините, в които Петра беше все още слаба. Не виждам на добрата ми приятелка какво й харесва в късите дънкови панталонки и огромната дънкова шапка. Че и изкуствени перли чак се догонват по периферията... Бялата блуза, почти скафандър, би могла да бъде приложена в друг концепт, много по-разумен надявам се от този. Какво мисли Тита за едно огромно, жълто пухено палто, с което да закрие облеченото, а вместо шапката да я замени с една яка качулка. Макар че - след дъжд качулка...
Роуан Аткинс в модна прилика с Чарлз Трети
На попрището жизнено в средата британският комик се разделя със сакото си цвят горчица и червена вратовръзка. Това, разбира се, е неговият телевизионен образ и не зная колко такива сака и вратовръзки са белязали дългогодишната му кариера. Днес мистър Бийн не помръдва твърде далеч от консервативната естетика на Острова, но може да бъде похвален за пълното й отдаване. Наблюдаваме стриктно и дипломатично разпределение на текстилните наличности от балтон, през костюм и елече. Тази стриктност ни кара да предположим, че може би Роуан Аткинс играе крал Чарлз Трети в цивилния му живот, а може би просто „играе“ себе си, но малко по-отегчен от собственото си старание.
