Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.
Камелия се дави в точки и запетайки
Оригинална дрешка, в случай че Камелия беше стена в тапицерско ателие. Тук всичко изглежда безразборно и ми причинява зрителна епилепсия. Окото, сякаш неуморна сврака, каца от детайл на детайл и не може да се успокои. Тук точка, там запетая, многоточие и прерязан на две палмов лист... Сутиенът ми въздейства като балконче в панелка, боядисано свежо за лятото. Празнично е, балони в еднакви размери изпълват пространството. Камелия е красива, това дори един фотошоп не може да скрие. Имам равна непоносимост към прическата и към ръкавите и. Моля, кажете, не на шега, тази снимка скоро ли е правена или някъде преди 2000-та година?
Нотариус Милена- първа сред равни
Топ нотариус Милена Георгиева е попаднала на точната дреха в ролята и на кума. Хубавото е, че сватбите са точно четири, както се казваше в един филм, без нито едно траурно събитие. Георгиева изразява своята естетическа независимост в черно а богатото си въображение- с тюлена гарнитура, по която са накацали бели намигванки. Фееричната комбинация въздейства възхитително и мога до потвърдя, че Милена държи палмата на модното първенство сред нотариусите. Усмивката е детайл, съпътстващ чара на госпожата, отдадена на успешен бизнес, деца и съпруг.
Ризата на Криско в пламъци и тръни
Тук си мисля за позата и ... дозата. Криско дава не само път на въображението ми, но и няколко посоки на размисъл. Но мен повече ме интересува облеченото- в случая странна риза, тип хавайка, вероятно минала през сатанински ритуал. Символите по нея ме стресират- трънни венци, кърваво сърце, някъде май се межделее кръст, пламъци обсипват горкия текстил... Криско клечи, не зная в каква нужда го е хванал момента а защо микрофона е отпред не ми е дадено да знам ... Шапката подсилва този емоционален момент и истина ви казвам- можеше да е по-зле. Кадър- PhotoBoteff
Стоичкова знае ли накъде е тръгнала?
Къде отива облечена така г-ца Стоичкова? Според долната част на дрехата- отива в креватчето а според горната- някъде по- така. Шапката предполага поне крайните редове на конните надбягвания в Аскот, но пък не е толкова пищна за целта. Дали това не са новите нощни шапчици, макар леко да прилича и на нощно... гърненце. Дантелите открояват симпатична гледка в центъра на събитията, наметалото придава тайнственост, все едно млада монахиня се кани да напусне манастира а вън я чака принц с... лилав кон. Намирам бижутата за скучни, но на вкус и цвет, товарищей нет, както казват руснаците. Не разбирам това по ръцете татуировки ли са или остатъци от дива нощ. Ще и намиКна и ще продължа.
Миро златен, чак нагарча...
Златен е този Миро, бе. Златен, та чак ръжда не го лови. По мои изчисления, съм виждал това сако повече от пет пъти в последно време. Може да му е единствено, може пък да му е късметлийското. Не че и аз не съм носил подобни сака, но последното такова, което пенсионирах, беше през 1998 мисля. Ако десенът е върху плочки за баня, някак си щях да му се насладя, макар и това да е мода отпреди десетилетие. Да, друго си е да оставиш сапуна на подобна златиста повърхност, той да падне, ти да се наведеш, но това са ватмански вицове, не ми обръщайте внимание. Виждате ли ризката миркова, може би и маркова- черна и блестяща, с малък сребърен акцент на якичката. Това аз вече наричам кич и моля Миро, ако му е останала капка естетика, да си подбира по- внимателно дрехите. Цветът на косите не отразява представите ми за моден възход. Макар и преминал през много интерпретации в прическите, смятам че тази най-малко му отива. Тя изглежда така, сякаш ято сойки са имали спор върху нея и после са отлетяли. Кадър: PhotoBoteff.