Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.
Това под маската Киркоров ли е...Забавно!
Чудя се какво липсва в този кадър, освен може би детегледачка. От повечето атрибути тук- играчки, рисунки и цяло Патиланско царство, става ясно, че си имаме работа с дете, тръгнало на път без надзора на родителите си. Не виждам кой е зад тази маска, но явно иска да остави своята ексцентричност анонимна. Той е оставил очилата сами да говорят за него и се радвам на предприетото приличие поне шапката и панталоните да не са така шарени. Розовото фламинго- символ на сексуалната разюзданост, е кацнало на преден план, съвместно със Заю Баю, чиито уши често виждаме на главиците на хиляди танцьорки. Дотук всичко води към изводи, които ще премълча. Малка маймунка пази малката чантичка на господина а други приказни герои охраняват останалото, цветни и стряскащи като от комикс. Види се господинът няма и антураж, който да го снима, затова го прави сам. Телефонът също може да кандидатства за конкурса за рисунка на асфалт, така както тишъртката на господина, който и да е той. Любовта, както се казва в една песен, може да бъде жестока. Дори любовта към модата…
Сашка Петканова надминава себе си в оранжево…
Това е една много кудкудякаща визия, в която са намерили своите най-високи тоналности багри, пренебрегвани дори от неоимпресионистът Сьора. Какво е накарало Александра Петканова да ни осведоми за вътрешните си модни настройки, изразени в цвят, рано е да се гадае. Предвид ретгроградния Меркурий, може да се предположи, че някои центрове за равновесие са подведени и вместо да се проявят в бебешки пеленки, тържествуват върху една инак зряла жена. Оранжевото преобладава, захапало цели порции розово- комбинция, каквато си позволяват единствено в сладкарската индустрия. Черните пасажи, образуващи естетически килийки, наподобяват на фасада от къща на Хундертвасер а припряната стойка на Петканова издава, че вероятно не е леко да се носи такъв товар. Не става ясно това торта ли е или бебешка количка, важното е, че мобилният и телефон е лилав. Няма ли все пак Даниел Петканов власт върху съпругата си, когато се облича или чете в кухнята Истанбулската ковенция…
Илиева „плаче” за Златна малинка
Не мина и седмица от споменаването на Мария Илиева тук и ето я отново /след рекламите/, достойна за награда Златната малинка. Златна малинка, не само защото ми напомня попфолк певицата Малина, но този блясък направо може да я номинира за наградите на империята на Митко. Горната част и осигурява номинация за мис Кремиковци- дип, всичко това изглежда като метален лист, минал фриволна обработка преди да бъде кръстен дреха. Коланът може да задвижи цяла турбина но не- Илиева си го е избрала за аксесоар. Усещанията за варел продължават и по-долу, където сякаш лава се стича една пола, толкова лъскава, че удобна за оглеждане. Харизматичното лице ликува между два скелета на риби, комуто се харесват- негови да са. Аз виждам в тези обеци символика на обреченост и вехт окултизъм, добре че косите не тормозят с претенциозност а просто блестят.
Михаела- поставена под моден ключ
Тази рокля много ми прилича на входна врата от 80-те, когато хората минаха на метално заключване. Разбира се- добре тунингована, такава врата минаваше дори за престиж, който не всеки можеше да демонстрира. Но нежна девойка като Михаела Маринова се е докарала не съвсем според възрастта си а ако ме питате – и според звездния си статут. Освен ситните пайети , тук имаме стил, завещан ни от нелегалните модни вносове в началото на 90-те, изпълнили гардеробите на абитуриентки и шаферки. Кройката на тази рокля е направо тъжна. Тук липсват геометрия, логика и пропорции. Раменете са твърде широки и ако госпожицата не е пожарникар, изобщо не и подхождат. Платът описва една привлекателна талия, но по-долу в ханша нещата достигат резултат, какъвто един кавалер не би описал. Ръкавите са твърде дълги и ако това е все пак някаква мода, която съм пропуснал, то отгоре им можеше да бъдат поставени някакви ярки бижута. Обеците – ветрило, са някак вятърничави, прическата би отивала при други обстоятелства а вратът се губи под неподходящото бие, на мястото на което би могло да блесне пищно колие. Може би това е новата униформа на монахините- дебютантки, не знам.
Райкова облечена като розов броненосец…
Когато гледам Златка Райкова облечена така, си мисля за Мишелин. Но не Мишелин, който раздава мишелиновите звезди за ресторанти а онзи, който изобразява автомобилни гуми. На подобни пластове и усет за дебелина е дрехата, избрана от Райкова. Розовото му придава още повече пухкавост, нещо като набързо пораснало бебе, на което родителите не са успели да сменят дрешката. От друга страна дрехата мяза на животното броненосец- тук виждаме многопластовост, която в природата може би спомага за защита и гъвкавост на индивида. Но Златка я носят на ръце, затова не виждам причини да се облече така. Чудя се има ли медицински причини да се носи подобен дизайн, където всичко или прилича на гардероб от космически филм или на пропукани напъни за оригиналност… Как например, бихте си обяснили горната част, имаща претенции за удобство, сексапил и е украсена с качулка, в която всяко мнение може да си свие гнездо… Бюстието ми прилича на пенсиониран калъф от седалка а ръкавите са като от униформа на огнеборец. Според мен Златка просто трябва да се съблече и да започне отначало.
Лорд Евгени Минчев разбива: Райкова облечена като розов броненосец, Илиева „плаче” за Златна малинка и още + СНИМКИ
19397
