Лорд Евгени Минчев в акция: Камен и Нелина - камък в модната градина, Защо и е на Веселинова да се прави на Гуна Иванова и още +СНИМКИ - Лайфстайл

Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.

Камен и Нелина- камък в модната градина!

Съдбата ми праща двама приятели, на които предстоят искрените ми коментари. Те са облечени, да, наистина, но защо точно така и защо дори са се снимали. Понякога и най-великите грешат а тези, двамата, са още твърде млади за величие. Като им поднасям моите симпатии, нека започна с Нелина- в случая облечена като коледен куриер. Зеленото сако е в цвят, в какъвто вече не боядисват дори селскостопанска техника а за текстил е наистина твърде необичайно. Да, някои работни облекла могат да изглеждат така, но не и тези на попфолка. За да е допълнен служебния характер на облеченото, тук се кипри бяла риза с якичка така любопитна, че наднича над реверите на сакото. Мисля, че има официална снимка на Цола Драгойчева, с подобна. Дантела и нежно герданче допълват това модно блюдо а гарнитура са обаятелни коси. Камен Воденичаров в сако като мълния, е все така очарователен в игнорирането на важните модни детайли. Синьото сако ала начинаещ летец, пъстрата ризка, дънките, няма как да остана равнодушен към това равнодушие.

Гери в кадифе, заради какаото!

Бизнесдамата и автор на бестселъри Гергана Тодорова представи новата си книга подобаващо. Облечена в кадифе, като част от заглавието на книгата си За какаото и кадифето, тя блесна в тъмно синьо, съчетано със звезден шал, обединяващ строгата елегантност на заетата жена и артистичността на пишещата. В тон с всичко описано, прическата на госпожата заемаше централна позиция в общия и вид, получаваше комплименти и ставаше пример за подражание. Има нещо в естетиката на Тодорова, което се съдържа извън избора и на дрехи. Това е нейната грация, походка, светско поведение, най-вече- желанието и да достави радост на онези, с които общува. Така обличането освен ежедневна и професионална необходимост е и латентна притча за красивото, отекваща от и замръкваща в мъдрите слова на книгите и.

Галена, дари дрехата си на Тита!

Има нещо умилително в старанието на Галена да изглежда все по-далеч от моята представа за нея. А именно- стилна дама, обсипана с внимание, звезден живот и разбира се- много красота. А се случва това, което виждаме на този кадър- обличане по спешност или добре прикрито събличане. Галена е момиче със собствен компас за естетика, навярно може съвсем сама да се справи с гардероба си, без да разчита на приятелски или професионални съвети. Защото, без да е изчерпателна, днешната визия подава последни сигнали за отърсване от кабаретното, шареното, звънкото и всичко онова, което може да отива на Тита или Бебе Рекса но не и на една зачената класика в каквато вярвам ще се оформи Галена. Отговорете си и вие, мили читатели откога пантерените шарки не са на мода или поне отчитат модата на една малка група жени, към които не искам да причислявам госпожата…Особено пък интерпретацията им в зеленикаво, сякаш пантера и гущер са водили специален начин на живот. Обувките са наистина интересни и ако се приложат към друга визия, бих бил щастлив да съм сред поканените да я оценят.

Димчев между тестото и… тестостерона…

Напълно разбирам привличането на Иво Димчев към необичайното и умението да съчетава триста грама тесто с дънково яке. Дори бих го насърчил ако постави пица с четири сирена и сам я опече на главата си, като използва сешоар и запалка. Все пак и най-бруталните ползватели на ексцентричност биха се поучили от „учебника” на фамозния певец, при когото сме виждали десетки причудливи идеи. Днес Димчев прави показно на свръхфантазията си, съчетавайки истинско тесто, навярно тестостерон, водолазни очила и неща, които лазят изобщо в орбитите на очите ни. Очите ни- свикнали на много а днес трябва да обединят в едно тесто, перли, фалшиво цвете, дънково яке, неподстригани косми и слипове. Следващите ми очаквания към Иво са да се появи подобно на Фрида Кало с готова салата Цезар на главата, зрънца черен пипер в огърлица, оливерник вместо кандило, и попска мантия за свежест. На заден план може да извая сауна, към която отчето да пристъпва с богоугодните си намерения. Като гледам Иво и си мисля- не всичко каквото хвърчи се яде, но всичко което се яде но служи за облекло, трябва да хвърчи. Нещо като – на баба ти хвърчилото. Толкоз!

Защо и е на Веселинова да се прави на Гуна Иванова?

Изключително въображение, сладострастие и приказност излъчва роклята облечена от Ева Веселинова. Точно така- шегувам се. Защото мисля, че това е една зле употребена сценична завеса, в чиито окантени в позлата джобове, вероятно стои дипломата за пети клас на автора и. Възприемам облеченото като опит за носия на женски хор или пък модернизирана такава от опит за осъвременяване на народна, или пък просто неумел резултат от някаква дизайнерска идея. Красива е Ева и е първата Жена, но не е и първата станала жертва на модата. Веселинова обаче заслужава похвала за прическата но не и ботушите, които сигурно за били на отчет в първата световна война. Чудесен е и декора отзад, стига някой да пусне Притури се планината или Караджа Русанка думаше.