Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.
Червеното на Шонлебе предсказва нови балове
Подобно леха с цъфнали макове е роклята на бизнесдамата Силвия Хрисимова- Шонлебе. Там присъства цвета на природата, изпълнен със слънчева намеса и отражения на природата, която пирува върху дрехата с най-изтънчените си багри. Модните постижения на заетата дама не се изчерпват само с това попадение. Те са ни изненадвали в годините, когато ни е удивлявала с напредничавите си избори в златисто, черно, платинено или цвят петрол. Всичко това, добре обвързано със симпатиите и по перилите и някои забележителни камъни, е водило и продължава да я откроява до решения, надминаващи семплите обществени очаквания. Шонлебе проправя път към допустимата ексцентричност, владееща света на дамите от нейното поколение. Чудесен пример за предстоящите светски събития, независимо от числеността, на Силвия дължим един уважителен поклон за смелостта и естетическата организация на гардероба и.
Галена- загубена в превода на черното
„Покойникът беше добър човек…” Това ми внушава този кадър на Галена в траурно и бели цветя за разкош. За богатата и цветна душевност на звездата, която си мисля, че съм откривал в нея, тази визия върви някъде встрани, в паралелен свят на умора и модно отегчение. Дрехата е подходяща за вдовици, за помрачени съдби, за пропаднали мечти и ако тя се съпричаства с някои от тези ситуации, аз моля за извинение. Ако не- спешна смяна на стилисти или странични съветници, подтикнали я към това. Дръзка яка въздейства със силата на удушвач и сигурно има защо да е тази текстилна хватка- под нея блещука колие, което лесно може да се сбърка с татуировка. Не знаех, че чарлстона е отново на мода- имам толкова панталони от 70-те години, бях ги приготвил за калъфки на възглавници на вилата в Съсекс. Прическата, също идваща от далечни години, всъщност може да се яви напълно актуална- помните, че подобни са косите на Ивана Тръмп, една от съпругите на настоящия президент на САЩ. Чантата и обувките могат да изглеждат добре по Моника Белучи или София Лорен, но по Галена е не само загуба на енергия а и липса на какъвто и да е ефект.
Лимонови резенки по Нелина? Защо?
Роклята на Нелина звучи като пакетче лимонови резенки, което са оставили на влажно място. Десенът седи размекнато, провлачено, рехаво- нещо като деветосептемврийска манифестация, но малко преди десети ноември. Липсва празничната възторженост, липсват фанфарите, които да откроят добрата ми приятелка от копи-пейст колежките и. Десена на роклята сякаш се провира през окуляра на калейдоскоп, там се разгръщат цветови повторения, ще кажа даже- напълно подобни на боядисване с валяче в някогашна селска къща. Залповете на оранжевото и заревото на жълтото греят като изкуствени слънца, потопени в неясната шумотевица от шарки и орнаменти. Деколтето е толкова ниско, като делко на стар модел автомобил, може би затова така ме удря в очите. Макар положението да е „боса по асфалта” в тази реалност талантливата певица ходи по калдъръм, което прави излишно цялото старание.
Три нюанса черно почернят милата ми Сузанита
„Ако Сузанита ме попита”, така бих кръстил песен по мой текст за малката госпожичка. Та то вдъхновението направо полита върху нотните ми листа и полепва като муха върху поетичните ми намерения. Та, ако Сузанита ме попита дали ми допада това, което е облякла в този кадър, аз в мерена и не съвсем премерена реч ще отговоря: „Виж какво, момиче, черното ти тича, но потичай ти със него, не показвай много его” А пък естетичното его на девойката струва ми се, прелива, като асфалт в кофа, посипал нежната и фигурка. Тук виждам много старомодни похвати, познати ми от майсторите на кожата отпреди години. Дано не са одрали три кожи от милото момиче, докато се е стигнало до тази стилистика, така мрачна, така отвъд представите ми за блясък и цвят. Не е добра идея черните коси да се изливат от не по-малко черна шапка и да поседнат върху дреха, по-черна от черните ми обувки, които се износиха лани. Черното бюстие седи сбръчкано на мястото си а черният грим около очите намеква за безсънни нощи. Ако ми бъде позволено да довърша „песента” си без да се твърди, че съм си изпял песента, мога ли да попитам в шеговит тон- „Тези устни твои ли са, твои ли са, кой седи на този мил балкон…” Аре…
Господин Кайман затънал в модна кайма…
Ако трябва да съм искрен, Пецов малко е пресолил манджата по отношение избора си на облекло. Искрен запецва още откъм шала, увил се сякаш змия от фармацевтично лого. В тези сантиметри плат е съсредоточено цялото безсилие на един истински талант, комуто се налага и да се облича. Пецов- махни шала!!! Нейсе. Да вървим напред и надолу, където под инак изрядно сако седи блузка пръскана навярно със син камък насред лозето. Дънките са така типични за аутфита на латино-момчето, почти както каубойската шапка при Дийн Рийд. Винаги съм си мислил, дали добрият приятел Пецов да не започне да носи пончо. Така на една площ може да развие цветовите си идеи и с едно замятане да покоси дамските погледи, чиито глад за пъстрота може да бъде удовлетворен. Представям си още Искрен ала Оцеола с много пера и естествен грим от вар и луга, да позира с родовия лък а перата на главата му да се поклащат в ритъма на Кайман, кайман.
