“Ол овчарс” срещу “Ол домакини”

&bdquo;Не може в предаване за необикновени хора да демонстрираш само обикновеност”. Звучи твърде пророчески, за да е излязло от устата на фитнес-инструктор плейбой, но е факт. Киро Скалата успя само с едно изречение да обобщи основния проблем на тазгодишните два сезона на &bdquo;Биг Брадър”, който, по всичко изглежда, ще се задълбочава все повече, научи HotArena.net.   &bdquo;Ол овчарс” срещу &bdquo;Ол домакини”: това са не само двата лагера в сегашната конфигурация на риалити-шоуто. Това са две тенденции в развитието му през последните години. Половината участници залагат на безцеремонно и граничещо с простащина поведение, в което егоцентризмът, непукизмът и липсата на достатъчно възпитание взимат все повече връх. Това обикновено са или достатъчно цветни характери като Денди, Фънки, Юлиан Константинов, сървайвърът Николай Мартинов или Кирил Вълчев, които не желаят да се унифицират и играят по свирката на шоуто, или амбициозни провинциалисти като Недялко, Панайот, Стойка и Джийсън, които се насилват да бъдат оригинални, активни и стигат до агресия в напъните си.   Това са двата вида &bdquo;овчарс” по терминологията на Скалата.   Другият типаж са &bdquo;домакините”,   независимо дали са истински знаменитости като Станка Златева, Тервел Пулев и Ирина Флорин, или не чак такива като Златка Димитрова, Маги Желязкова, Лео Бианки и сървайвърът Финдо. Тяхната основна мисия се заключава да се въртят около тенджерите и черпаците в кухнята или просто някак си да добутат участието си до финала на сезона. Правилата на къщата са тяхна Библия, а нарушаването им – провинение с мащабите на престъпление. Заради това шоу те са готови да се подложат на каквото и да е изпитание или унижение, а във всяка подходяща минута са способни да се разплачат или най-малкото да произнесат патетична тирада за морално-волевите си качества. По правило &bdquo;домакините” са по-скучни, будят предимно съчувствие и съжаление, но са основен стълб в сюжетите на шоуто и фундамент за продуцентските кроежи.   Средно положение вече няма.   Участниците в най-популярното риалити се изчерпват с един от двата вида. Това автоматически обрича кукловодите му непрекъснато да лавират между овчарите и домакините, да подклаждат нелепи конфликти между тях, без да фаворизират нито един от двата типажа. Публиката няма да е доволна, ако &bdquo;жената-фондация” Златка Димитрова бъде бутана зорлем до финала, но ще се чувства пък омерзена, ако нагли егоцентрици като Киро Скалата или Денди бъдат оставени да се подиграват непрекъснато с нея, Желязкова или клетото Райне. Търсенето на сюжети извън противопоставянето на тези два типови лагера ще става все по-трудно.   Какво да измислиш с играчи,   които просто искат да добутат шоуто до края, залагайки на случаен есемес от състрадателна домакиня пред телевизора, или пък с такива, които не търпят унизителни мисии и са готови с простащина да търсят симпатиите на бунтарите сред аудиторията? Винаги ще изглежда изкуствено, скалъпено, изнасилено. Затова и никой не вярва, че агресията на Джийсън от Тръстеник не е била предварително режисирана. Затова и никой не взима за чиста монета тирадите на Маги Желязкова за справедливост, послушание и добросъседство.   Но защо се стигна дотук,   защо тези два схематични типажа са на път да лишат най-интересното воайорско шоу от цялото му очарование и интрига? Много просто. Защото създателите му замениха борбата за истинска награда с вербуването чрез тлъсти хонорари. За да си осигури интересни участници от все по-оредяващите редици на мераклиите сред знаменитостите, &bdquo;Биг Брадър” вдигна тарифите до нечувани нива. Шестцифрените суми срещу неколкоседмичен престой в Къщата станаха традиция. Големите премии за крайна победа пък изведнъж изчезнаха – може би защото публиката така и не би повярвала, че ще бъдат реално изплатени на човек, който не е близък приятел на продукцията. Така се стига до ситуацията, в която печеленето на голяма кауза, способна да привлече хиляди симпатизанти с есемеси, стана абсолютно безпредметно.   Защо да се бориш за любовта   на широките маси, като можеш да си изкараш няколко седмици или кротувайки до печката, или наливайки се с алкохол и псувайки всичко живо? Така или иначе ще си получиш хонорара. Така или иначе нямаш шанс да получиш нещо истински значимо, с което да си купиш яхта като Здравко Приморския или бетоновоз като Миро (на невярната Елена). За продуцентите и редакторите остават мъките да търсят сюжети между домакини и овчари.   Могат само да си мечтаят   за някогашните вълнуващи любовни триъгълници. Могат само да сънуват изобретателни или просто харизматични играчи като Нед, Зара, Тодор Славков, Аня Пенчева, Венета Райкова или Коцето, които успяваха да създадат интрига буквално от нищото – без да нагрубяват някого или пък да реват истерично при първа възможност. Затова, скъпи Биг Брадър, най-добре ще е за в бъдеще да намалиш хонорарите. И да намериш някаква система участниците в шоуто да заработват парите си с истински усилия, надхвърлящи правенето на яхния или налучкването на столицата на Италия. Едва ли е чак толкова трудно да се измислят каузи, които да накарат дузина съквартиранти да си набръчкат мозъчните гънки и да потърсят зрителските симпатии с вдъхновяващи или поне не така унизителни мисии. Ако пък е до такава степен невъзможно и обречена кауза, значи това любимо наше шоу си е изпяло песента безвъзвратно. И е по-добре големите хонорари да останат спестени по-нататък. От следваща порция домакини и овчари никой няма нужда. Георги Неделчев, вестник \"Уикенд\"