Прочети още на: http://www.dnes.bg/televizia/2016/09/08/stud-mizeriia-i-ekshyn-za-uchastnicite-vyv-fermata.314875
19 участници, над 100 животни, много битки, екшън и трудни условия. Това очаква новите кандидати, които ще трябва да се доказват във втория сезон на \"Фермата\". Ето участниците и подробности за тях.
Ася Капчикова, 25 г., Девин
Ася е „Мис Плеймейт” 2015 г. Занимава се с танци и е фотомодел. „Визията е на първо място, а също красотата, сексапила. Скандалът продава”, смята Ася.
Капчикова изживя гореща любов с рапъра Криско, но двамата вече не са заедно. „Приключила любов е и чакам нова”, твърди тя.
Казва, че фермерската работа не й е чужда. Израснала е в Девин, копала е картофи, доила животни. „Хората очаква, че една плеймейт е кифла, но аз съм мъжко момиче”, казва тя. Влиза във „Фермата”, за да победи.
Галина Генова, 48 г., Тетевен
Галина е щастливо разведена, има син на 27 г. и обожава да готви. Твърди, че Господ я обича и я е спасявал от катастрофи, скок със шейна и ухапване със змия.
Работи в общината Тетевен като финансов контрольор. Била е и данъчен инспектор. Досега никой не е посмял да й предложи подкуп и казва, че всички треперят от нея.
„Храна и вода не се отказват, но във „Фермата” не бих сготвила на лицемери”, обяснява тя.
Влиза във „Фермата”, за да си припомни откъде е тръгнала . Освен това иска да докаже, че балканджиите са корави хора, а балканджийките още по-корави.
Гери Дончева, 31 г., София
Родена е в Плевен. От 15 г. се занимава с мода. През октомври 2015 г. Гери е коронована за трета подгласничка в международния конкурс „ Мис Глобал”. Признава, че прекарва по 4-5 месеца от годината в Ню Йорк, където има ангажимент с модна агенция. В медиите я определят като светската дама с артистични заложби. Фен е на шапките.
От 4 години Гери се занимава с музика, рапира. Автор е на детски книжки. Играла е в театър, 2 филма, била е тв водеща. Занимава се и с благотворителност.
Липсва й времето, когато е била на село. Смята, че тогава хората са били по-добри и лоялни. Твърди, че в днешно време това липсва. Вярва, че във „Фермата” ще срещне хора, които са загърбили лицемерието и егоизма.
Десислава Тричкова, 29 г., София
Деси е модел. Учила е в Лондон, завършила човешки ресурси. Разказва, че в Англия просто не успява да се адаптира. Трудно допуска хора до себе си, защото не иска да я нараняват. Тежък характер е. Преживяла е трудни неща. Имала е тежка връзка с мъж и оттогава мрази силния пол.
През 2005 г. Деси се разболява от булимия. „Много хора не разбират какво значи това, всички си мислят, че е заради външния вид. При мен беше заради изразяването на емоции. Повръщах емоциите си”, споделя тя. Справя с болестта, бори се цели 8 г.
Деси се тормози се от това, че не разбира хората. Объркана е , така се чувства от дете. Има въпроси, на които все още не е намерила отговорите. Чувства се изгубена и иска да се намери във „Фермата”.
Ева Димитрова, 48 г., Перник
Преди да влезе във „Фермата”, Ева работи като оперативен директор в голяма компания за професионално почистване. Смята се за силна жена. Работата й дава възможност да се развие като личност, доверявайки се на интуицията. Ева е свикнала да ръководи големи екипи от хора.
След като разбира, че е избрана за участник във втория сезон на „Фермата”, Ева трябва да направи важен избор. Напуска работата си, за да преживее най-голямото приключение в живота си и да стане участник в предаването.
Ева има дъщеря и признава, че тя ще й липсва най-много. Строга майка е и е възпитавала дъщеря си отговорно.
Омъжена е от 27 г.и не крие, че тя е лидерът в семейството. Влиза във „Фермата”, за да докаже, че една жена може да е лидер, че е силна и има топки и може да спечели.
Елен Колева, 32 г., Монтана
Елен е актриса, описва се като човек на изкуството и творец. „Обвинявали са ме, че съм мръсница, мъжемелачка, нимфоманка. Цял живот са ме хапали не кучета, а хора”, казва тя Елен. „ Смело мога да кажа, че съм човек с добро сърце”, признава звездата.
Доскоро Елен имаше връзка с писателя Калин Терзийски, но в момента са разделени. Елен влиза в предаването като солов играч. Калин ще е едно от най-големите й изпитания в предаването. Елен не крие, че за една година двамата преживяват много неща. У нея все още има болка, смята, че е емоционално е нестабилна. „Не знам как ще реагирам, когато видя Калин и как ще живея с него под един покрив”, откровена е Елен.
Калин Терзийски, 46 г., София
Писателят Калин Терзийски влиза във „Фермата”, за да покаже, че може да се пребори с алкохола. Един от най-четените автори възнамерява с участието си да върне уважението на дъщеря си и да й покаже, че има силен баща.
„Калин Терзийски беше моя измислица, един човек, който живееше да се харесва на хората. А Кайо е истинският. Сега живеят така както искам, казва той. Живея като самотен язовец, който пише купища смешни и понякога тъжни неща”, признава писателя.
След 7 г. пълно въздържание Калин започва пак да пие и не крие проблема си. Преди да влезе в предаването писателят имаше връзка с актрисата Елен Колева. Сега признава, че раздялата с нея го натъжава. Елен го е натъжила. „Мъжката природа не търпи моногамия. Красивите жени са велико вдъхновение и никой няма право да ми го отнема”, казва той.
„Малко ме притеснява, че с Елен ще сме заедно във „Фермата”, че може у нея, или у мен да пламне любов. Ние сме зрели хора”, признава писателят.
Красимир Колев, 26 г. , Априлци
Строителен инженер по професия и селско момче по сърце. Израснал на село, в полите на Балкана, при баба му и дядо му, който е бил ковач и правел каруци.
„Да си добър българин не означава да афишираш с голямо родолюбие, а да си трудолюбив, да обичаш семейството си, да уважаваш хората. Дядо ми беше такъв човек и се надявам да бъда като него, когато остарея”, споделя Красимир.
Казва, че фермерството му идва отвътре. Умее да хвърля бали, да се оправя с кравите. Работата не го плаши.
„В големия град се чувствам сам, денем се разминавам с много хора, но са непознати. На село се чувствам по-добре, защото хората се познават, споделят проблемите си, задружни са”, казва той. Участието си във „Фермата” посвещава на дядо си. Решил е с поведението си във „Фермата” да покаже нещата, на които го е научил дядо му и да ги предаде и на другите.
Крум Савов, 56 г. София
Спортен журналист, който харесва неудобната журналистика. Смята, че в професията си е стигнал своя връх. Крум не крие, че въпросите му са го направили достатъчно популярен сред една част от хората и не толкова обичан сред другата. Скандалите не го оставят на мира. „Вместо да получавам оценки за работата си, се налагаше да обяснявам защо има жени около него, или защо ергенския му начин на живот не се харесва на този или онзи. Дългият период на търсене си заслужаваше, защото срещнах Мая. Сега съм най-щастливият мъж на света”, признава Крум.
Той ще се опита да припомни на себе си и децата си откъде започва живота, какви са корените им и какво означава земята. „Фермата” е прекрасен начин да ги науча на неща, които в града няма как да ги знаят”, обяснява той.
Крум е роден е да бъде лидер и се бори за това. Не харесва второстепенните роли. В страхотна физическа форма е и спортува всеки ден. Влиза във „Фермата” да спечели уважение, да предизвика респект и да докаже защо се чувства в ролята на фаворит.
Мария Гечева, 41 г., Палма де Майорка, Испания
Родена е в Троян, но от 15 г. живее в Палма де Майорка. Заминава там на 26 г., водена от авантюрата. Спонтанна, импулсивна, търсеща адреналин и нови, различни неща. „Смела, крехка, силна”, така се описва Мария.
Мария започва да тренира активно преди 12 г. Сега фитнесът за нея се превръща в начин на живот и става нейна професия. Живее здравословно, не пие, не пуши, спортува и медитира. Доскоро прави активно и йога. Най-добрият й приятел е котката Гуши, порода сфинкс .
В началото в Палма де Майорка й е трудно, защото испанците не са особено сериозни и много обещават, но нищо не вършат. Мария не е била 15 г. в България, но усеща специална енергия , сила и потенциал, които има в нашия народ. Връща се да намери това, което преди години е търсила навън.
Михо Футеков, 24 г. Панагюрище
Наследник на Райна Княгиня, която по бащино име е Футекова. „Кръвта вода не става” - твърди Михо. „ -Корените не ми се губят. Упорит съм както предците си.”
Михо отглежда животни. „Само те връщат искрата в очите ми”, казва той. „Ако не можеш да се усмихнеш, когато видиш напролет как птичката чурулика, или на щъркел, който си заминава наесен, означава, че си загубил връзката с корените си.” Михо тъгува, че българския народ се е отдалечил от корените си.
Като по-млад Михо върши безразсъдни дела, но признава, че животните го връщат в правия път. Влиза във „Фермата” за победа, смята, че има скрити сили, които ще му помогнат.
Надежда Георгиева, 27 г., София
От 20 г. живее в Сиатъл. Заминава за Америка , когато е на 7 г. Баща й емигрира, когато Надежда е още бебе. Запознава се с него, когато е на 7 г. Дотогава го е чувала по телефона и виждала на снимки.
От 1999 г. семейството й менажира семеен ресторант пицария. Борбена, уверена и търпелива е. Грижовен човек е, но има силен характер и не се влияе от никого. Пътувала е доста, срещала се е с хора, които живеят по различен начин.
Смята, че всичко в България е хубаво. Наясно е, че животът тук е труден, мъчно й е, че не всички българи се усмихват. Жал й е,защото в родината й има болни и бедни хора. Спомените й от България са с нейното село Кътина, където е израснала.
„В Сиатъл няма села, навсякъде е бетон”, признава Надежда. Влиза във „Фермата” да трупа опит и умения. Смята, че те са по-ценни от паричната награда.
Николай Давидов, 32 г., София
Мениджър в голяма IT компания. „Аз съм съвременното градско юпи”, смята Николай. Определя се като сериозен, отговорен и с високо самочувствие човек.
На 18 г. заминава да учи икономика във Виена, след това остава там 7-8 г. да работи. Взима решение да се върне в България, когато веднъж си идва тук за коледните празници и вижда бурния нощен живот, който кипи.
Животът му е почти постоянен купон. Харесва хубавите неща - жени, коли и напитки. Обича да си угажда. Приятелите му го смята за женкар, това е причината да не е обвързан. Николай признава, че вече е готов за по-сериозна връзка. Иска му се вече да намали темпа и затова решава да влезе във „Фермата”. Приятелите му обаче смятат, че предаването няма да го промени и още на първата седмица ще започне пак с веселбите и ракията.
Радомир Юнаков, 32 г., Хасково, познат като рапъра Dee
Занимава се с хип хоп, но продуцира и попфолк. За него няма значение каква музика прави, важно е да има пари.
„Миналото е моето слабо място, малко ме е яд”, казва Dee. Той е живял 17 г. в Щатите, израснал е в Бронкс, Ню Йорк. Забърква се с лоши хора и плаща за грешките си и досега. Заради бурното си миналото сега не може да бъде със семейството си, сина си и хората, които обича. Работи усилено да даде на сина си по-добър живот от този, който той е имал.
„Вадя си парите с честен труд. От свободата по-сладко нещо няма. Честен човек съм, не обичам интриги и драми. Понякога съм малко избухлив”, описва себе си той.
Във „Фермата” иска да вземе наградата и да излезе като позитивен образ, а не като скандален рапър.
Серафим Стоянов, 41 години, Лом
Той е хлебар, притежава 2 хлебопекарни и изхранва 50 човека. Казва, че е човек с широко отворено сърце за живота. „В мене е хляба, в мене е ножа”, твърди той.
Серафим наследява от баба си любовта към хляба. Има 2 дъщери, по-голямата се учи да кара самолет, малката е 12 клас и сега завършва. Научил ги е, че хлябът е най-важното нещо. „Хляб трябва когато се роди човек, хляб трябва като умре, или се зажени”, смята Серафим.
Серафим наскоро се е развел. Когато дядо му се развел и оставил баба му, го намразил, но ето че и на него му се случва същото. С бившата си съпруга подържат приятелски отношения. Серафим е женен втори път и се надява да остарее с настоящата си съпруга . Влиза във „Фермата”, за да си почине. Нито едно от нещата, които ще прави там, не са му чужди.
„Ще се разбирам със всички и ще меля брашно, защото ако няма брашно, няма хляб на масата”, казва Серафим.
Силвия Сергеева, 29 години, София
Тя работи като сноуборд инструктор и е студент в НСА специалност спортна аеробика.
„Приятелите ме описват като щура, забавна. Позитивен човек съм”, признава Силвия.
Цял живот е спортувала. Всеки ден отделя време за тренировки поне по час.
„Важно е какво ще дадеш на едно тяло като храна, за да бъдеш успешен човек”, смята тя.
От 3 г. Силвия обвързана с приятеля си Владимир. Казва, че се радва на прекрасно семейство. Баща й умира преди 9 г. баща й почива. Майка й работи от няколко години в чужбина.
Детството си Силивя прекарва при баба си на село. Там е копала, гледала животни, била е близо до земята. Сега й липсва тази свобода. Иска пак да изпита тази емоция и това е причината да участва във „Фермата”. Единственото нещо, което я притеснява в предаването, са хората. „Не обичам негативни и лоши хора, които излъчват злоба”, признава тя.
Стопаните на „Фермата” Бети и Николай Василеви
Фермери са от 20 г., имат ферма с 800 животни. „Фермерът храни и брани една държава, на него се крепи една държава. Фермата е най-малката клетка на една страна. Фермер за мен не е професия, а начин на живот”, признава Николай.
През 1996 г., в най-голямата криза, когато всички бягат в големия град да се спасят, Бети и Николай се връщат на село. Хората ги мислят за луди. Продават апартамента в града, който струва точно 16 крави. Решават да станат фермери. Първата зима губят половината от кравите. „Всеки неуспех обаче е крачка към успеха”, убедени са те.
Двамата отглеждат своите животни натурално и свободно, без решетки и заграждения. Казват, че са последните, които правят това, което вършели някога и дедите ни. Искат да научат участниците, че земята е майка и дава толкова, колкото трябва. „Не бива да сме алчни, максималисти. Трябва да запазим земята и да я предадем на децата си такава, каквато сме я заварили”, казва Николай.
Двамата учат четирите си деца да доят крави, още когато са на по 4 г. Започват да копаят, откакто прохождат. На 7 г. синът им можел да коли и разфасова животни.
„Щом можеш да ядеш зеленчуци, трябва да можеш да ги прекопаеш, да ги полееш и да се грижиш за тях. Щом можеш да ядеш месо, трябва да можеш да си заколиш животното – убеден е Николай. - Това учи на отговорност и дисциплина.”
„ Фермерството не е проста работа, не е и за прости хора. Иска си четене, знания и умения”, категорична е Бети.
Стоян Спасов, 38 г., село Бъта
Потомък на бунтовнически род. Прадядо му е апостол на село Бъта от времето на Априлското въстание. Друг негов родственик е участник от Балканската война. Стоян прави кукерски маски, плете шишета, майстори лъжици и копанки, гледа пчели. Има и зала за тренировки.
В дома на Стоян българският дух е жив, той учи децата си да спазват традициите и да обичат род и държава. На 18 г. претърпява злополука, отрязва си трите пръста на лявата ръка, но това не го спира да тренира и работи. Пет дни след като му махат конците, започва да се набира. „Истинският българин никога не се предава”, казва той. „Ще ви мачкам”, заканва се Стоян. „Влизам във „Фермата”, за да докажа, че моите деди не са умрели напразно, за да мързелуваме по пътищата и да чакаме някой да ни почерпи по едно кафе. Ако се захванем с дружни усилия и работим, България ще пребъде”, признава той.
Тодор Маринов, 39 г. София
Тодор живее от 7 г. в Лохия, Финландия. По професия е треньор по волейбол . Бил е треньор в Исландия и Финландия.
Преди да влезе в предаването, работи на 2 места, за да изхранва семейството. Зарежда кафе машини и разнася вестници. От 8 г. е женен за финландка. Запознават се в бар в Исландия. „Баба ми беше казала, че човекът, който ме обича истински и с когото ще бъда щастлив, ще ме чака на райските порти. Видях две сини очи и разбрах, че това е човекът за мен”, разказва той. Тодор и съпругата му Рика имат 3 дъщерички. Сега жена му е бременна и чакат своето четвърто дете, което ще бъде момченце. Тодор се опитва да учи момиченцата си на български.
„Финландският език е труден, на финландците нищо не им се разбира, когато си трезвен. Започвам да ги хващам какво говорят след няколко напитки в сауната, тогава говоря свободно техния език”, обяснява Тодор.
Той се възприема като емоционален човек, който не може да крие емоциите си. „Имам пороци, добри и лоши страни. Но се опитвам да държа на думата си и да печеля приятели”, откровен е той.
„Влизам във „Фермата”, за да има разтърсване в живота си. Човек като навърши 40 г., трябва да има заряд, нещо да се случи . Влизам, за да спечеля”, твърди Тодор.
Юлиана Попдимитрова, 25 г., Сандански
Във вените й тече македонска музика. Юлиана танцува от 19-годишна. Заради танците е обиколила доста места по света, но никога не тръгва без българското знаме. Борбена е, никой и нищо не може да я спре. Тя е артист по призвание, обича да си играе с огъня. Танцува с кокили и факли.
„По душа и кръв съм българка. Що е маке, все е юнак”, твърди Юлиана.
„Във „Фермата” няма да цепя басма на никой. Без значение е дали си звезда, или не, звездите са на небето”, казва тя. Влиза във „Фермата”, за да покаже, че все още има млади хора, които милеят за България. Смята, че сме забравили откъде сме тръгнали и какви са корените ни.