Соня Немска: Софи Маринова провали кариерата ми на оперна певица

Името на Соня Немска е едно от най-популярните в попфолка. В интервю за „България Днес“ певицата разказва защо се е отказала от класическото пеене и е поела по пътя на най-харесваната музика у нас.

Соня, миналия месец празнувахте своя рожден ден. Как прекарахте празника?

Чудесно! Този път реших да не правя грандиозни събирания, отбелязахме повода в България с мои приятелки.

Бяхте на почивка в САЩ точно по време на големите пожари в Лос Анджелис, те притесниха ли ви?

Не сме ходили чак до Лос Анджелис, но имаме приятели там и разбира се, че се притеснихме. Ние си говорим с тях и те ни казват, че са се успокоили нещата, но пак не е добре да ходим, защото все още има ветрове, които разпалват нови огньове. Много се страхувам и за Панагюрското съкровище, което в момента е на изложба там. Самата аз съм от Панагюрище и смятам, че този шедьовър просто трябва да си е у нас. И не в София, а в родния ми град, за да привлича туристи. В Панагюрище има копие, но смятам, че е хубаво да се върне оригиналът.

Често ли се прибирате в родното си място?

Да, това е домът ми. Даже някои хора ми казват: „Дошла си си на гости“. Не, аз съм си у дома. Там имам къща, която минимум веднъж в месеца ходя да наглеждам.

Изучавали сте класическо пеене в музикалното училище в Пловдив. Как направихте този рязък завой към попфолка?

Още като малка разбрах, че имам влечение към музиката. В детството ми с моите приятелки не играехме на стандартните игри, а правехме концерти на улицата. Изваждахме касетофона и пускахме песни на Мадона, „Роксет“. Пеехме, танцувахме и си изработвахме инструменти от  картон. Правехме представления и продавахме билети на бабите за по 25 стотинки. И така всичко тръгна за мен - записвах се на вокални групи, в школата по изкуства в родния ми град. Завърших в Пловдив . След това навлезе много мощно пофолкът. Софи Маринова и оркестър „Супер експрес" издадоха албум. Като го чух, се влюбих в гласа й. Тя може би не знае, но ме тласна да избера попфолка пред оперното пеене. Направих рязък завой. Така се влюбих в творчеството й,  че постоянно повтарях, че искам да стана певица като Софи. И до ден днешен ми е идол. Там Господ е дал много.

Лесно пробихте на музикалната сцена?

Да. Бързо се наредих до големите имена, но според мен по-трудно е да задържиш славата. Мога да кажа, че аз без някакъв много голям финансов гръб, мъж или каквото и да е било 20 години успях да се задържа.

Смятате ли, че в момента има трайни хитове, които ще останат във времето.

В момента няма хитове и не само в България, а в световен мащаб. Няма достатъчно композитори с интересни идеи. Все едно слушаш една и съща песен, изпълнявана от различни хора. Дори в гръцката музика не излизат ударни неща. Попфолкът прави интересни обрати. Смятам, че ще се завърне ретрото със старото звучене. Това, което налагат новите изпълнители, наникъде не върви.

Кой е вашият любимец сред младите певци?

Денис Теофиков, но той почина. Не знам какво се случи там. Имаше. много спекулации тогава, но ако момчето е имало по-слаб характер, може да не е издържало на славата.

През годините със сигурност сте получавали негативни коментари. Как се справяте с тях?

Ако обидят мен, не ме впечатляват, но ако са насочени към дъщеря ми, към някой мой близък или незаслужено обера вината на друг, боли.

Имате разпознаваема фамилия, която винаги е будела интерес у хората. Какъв е нейният произход?

Прадедите ми са търгували в Австрия и Германия с овчи кожи и след като са се завърнали в България, са започнали да ги наричат „Немски“ и оттам идва. Като малка се срамувах от името си, защото беше много различно от на другите деца. Когато пораснах осъзнах, че е уникално и даже започнах да се шегувам, че само принцесите носят имена на държави.

Майка сте на прекрасна дъщеря, която се занимава с журналистика. Подкрепяте ли я в този избор?

Да, тя е стажант-репортер и тази година завършва журналистика в  УНСС. Подкрепям я тя да си избира с  какво иска да се занимава. Има качествата и визията. През годините е прочела толкова много жълтини по мой адрес в медийното пространство и може би това я е подтикнало да вземе решението да стане журналист, който казва само истината.

Някога искали ли сте да се откажете от музиката?

Минавала ми е тази мисъл в трудни моменти. По време на пандемията съм се замисляла дали да продължа и да си сменя работата.  Две години размишлявах и честно казано,  дори и да бях взела такова решение, пак щях да се занимавам с нещо в сферата на празненствата, като организатор например. За моя голяма радост тогава не боледувах от ковид. Ваксинирах се, бях здрава. Най-лошото беше. че животът спря и нашата работа също. А сметките не спряха, нямаше помощ от страна ма държавата. Единствените хора на които разчитах  бяха моето семейство. Аз имам голяма рода. Просто се прибрах в Панагюрище и изчаках нещата да отминат.