Вярващ в Божията прошка: Мон Дьо започва деня си с молитва

Мон Дьо, който стана на 45 години преди седмица, е убеден подобно на Георги Христов, че човек няма нужда от много приятели. Въпреки това за празника си той бе поздравен от мнозина колеги, сред който напусналата БНТ Люба Пашова, Наталия Симеонова, Ромина Андонова.

Не закъсняха честитките и от някои от най-емблематичните му гости като фолкаджийката Емилия, която пред него за първи говори за смъртта на доведения си син. Журналистът обаче напоследък страда от липса на интересни гости за своите интервюта. Това не намалява самочувствието му, затова, е категоричен, че той самият си е най-верен другар: „Аз съм си най-добрият приятел. Не харесвам тези прокламации за приятелите, защото те често се оказват хора с други лица. Приятелството е като дърво. Винаги можеш да седнеш под короната и да си починеш. Приятелството не е просто да се виждаме всеки ден. Истинският приятел е този, който те слуша, а не те изслушва”, философства репортерът. От позицията си на известен телевизионер той вече не прощава глупостта, посредствеността, арогантността и лицемерието които се срещат на всяка крачка в шоу средите. Бил им е твърде много подвластен през, годините, но днес се чувства нов човек, благодарение на помощта на специалист-психотерапевт. „Не е вярно, че

мъжете в България не плачат, не минават през сложни житейски битки и в тях няма размазани мисли. Това е голямата лъжа на нашето съвремие. Лицемерието в което се давят много хора. Стигмата на стигмите. Да го кажа на глас преди години беше равносилно, на предателство. Да не се срамувам, докато говоря и плача пред психотерапевта ми, минаха месеци. Да чувствам лекотата на живота и да го виждам не само в черно и бяло минаха години”, откровен е журналистът. Той не се интересувал към каква школа принадлежи психотерапевтът му, важно било да открие себе си и да се спаси от демоните си.

„Най-тежката битка до тук за мен е да започна да се разделям с демоните си, без да губя фундаменталното си усещане какъв човек искам да съм. Да прибера егото без да го мачкам - беше дълъг път. Да овладея бесовете в себе си в - началото приемах за предателство. Да спра да мисля, докато спя, беше дълга битка. Научих, че „не“ също е отговор. Да разбера, че има хора, които са с теб, защото в този момент ти си им изгоден, беше съкрушаващо”, не крие трудностите по пътя на духовното изповедникът на звездите. След психотерапията, Мариан Станков, както е рожденото му име, се обърнал още повече към Бог. „Исус казва, че само един грях няма да бъде простен нито в този, нито в който и да е следващ живот, и това е богохулството на Светия Дух. Вярвам, че в следващата година все повече трябва да се връщаме към Господ и знаците, които ни дава Той, защото това не са обикновени времена. Това са времена разделни и само уповаването на Него е нещото, което ще ни спаси от мрака. Една молитва сутрин е началото на този път. Опитайте!”, призова зрителите Станков края на миналата година. В негова запазена марка се превърнаха очилата, които той носи още от дете, и псевдонимът. Имал голям диоптър от малък не могъл да свикне да носи лещи, затова от години не се разделя с очилата си.

Името Мон Дьо пък дължи на работата. Появява на екран за първи път с прякора си в следобедното шоу на ТВ7 “Тройка по никое време”. Аз  много държах един кадър да се появи точно в 14-тата минута и 23-тата секунда, а колегите ме убедаваха, че е невъзможно да се получи с такава точност. Но аз не отстъпвах. На останалите явно им писна от моето упорство и накрая се съгласиха. Когато на разсъмване най-накрая бяхме готови, пуснахме да изгледаме готовия материал. Когато стигнахме до въпросния кадър, всички си дадоха сметка, че съм бил прав. Една приятелка дори възкликна: „О, Мон Дьо!" (О, Боже мой!) и така тръгна. Харесах си това прозвище и го избрах за мой артистичен псевдоним.”

Следват няколко години работа като редактор в мъжко списание и автор на текстове за вестници. През 2010 г. приема предложение да бъде водещ на магазинното сутрешно шоу на ТВ7 „7-о авеню“. След като предаването е свалено, качва цели 32 килограма, но твърди, че не е от стрес, а от любовта му към храната.

„Твърде съм мързелив и лесно се отказвам, когато става дума за спорт. Ходих и на професионален диетолог. Имам и свое собствено меню. Диетологът не може да ми помогне с нищо, ако аз не реша, че трябва да спазвам по някакъв начин хранителния режим. Не съм опитно зайче, няма и да бъда. Искам по лесния начин, но знам, че е невъзможно“, коментира теглото си телевизионерът, без да пести самокритиката. Днес твърди че се харесва по-пухкав, очевидно разбрал от психотерапевта си, че трябва да се приема такъв какъвто е.