Великият скулптор Георги Чапкънов ще отпразнува подобаващо именния си ден тази пролет. В момента Чапа живее в хоспис, но на 6 май ще излезе „в отпуск” и ще изкара деня на трапеза с най-близките си приятели, пише България Днес.
„В момента има някакъв грип, а и времето е променливо, та човек може лесно да пипне някоя настинка. Затова на този етап баща ми няма да напуска резиденцията за стари хора, в която е настанен. За Гергьовден обаче задължително ще е навън и ще се весели с другарите и внуците. Няма да пропуснем това, сподели синът на ваятеля - режисьорът Тодор Чапкънов.
Той допълни и че в момента се опитват да резервират ресторант, в който да е честването на баща му. „Той, разбира се, няма никакви претенции. Знаете го, скромен е”, казва Тодор. Гергьовден тази година съвпада с Великден и семейството смята също да празнува с голямата си рода.
“Всички много му се радваме, като го вземем при нас. Добре му се отразява да е сред внуците си. Въпреки че нямаме възможност да се грижим за него професионално, както го правят в дома, все пак ще го наглеждаме. Иначе татко се крепи, има изключителен дух”, казва Тодор, който единствен от тримата му наследници наред с Крум и Константин се грижи за него. В момента Чапа не рисува, тъй като предпочита да изкарва времето си в разговори с приятели и познати в хосписа.
„Постоянно ме навестяват. Гледам, че останалите хора почти ми завиждат, защото не съм останал без наблюдение „отвън". Какво да направя, обичат ме хората. Не ме е страх от смъртта мен, толкова любов срещнах, особено сега, като по-възрастен, че я чакам тази смърт със спокойствието на един остарял човек", каза в последното си интервю за вестника Чапа. „Казал съм на Тоди, сина ми, да е спокоен, като пукна. Да ме кремират, да няма ковчези, венци, да ми разпръснат пепелта над морето и да се свършва", сподели тогава творецът.
С едно напълно сляпо око и другото с катаракта, Чапкънов гледа телевизия и чете с лупа, понякога книги, понякога вестници. Доскоро Чапа получаваше пенсия от едва 312 лева. През 2021 г. му бе присъдена и персонална доживотна за заслуги в размер на 700 лева. Сумата обаче още е крайно недостатъчна, за да покрие разходите за престоя му в хоспис, които се поемали от неговите деца.
„Четири пъти вече минавам трапа. Това ме кара да мисля, че Бог ме обича, чувствам се блажен, нищо, че не можах да прокопсам в богатството - искам да успокоя завистниците, че не съм богат, сподели ни Чапа, преди да влезе а хосписа.
