Дни преди това, Иван споделил пред приятели, че се чувства силно отпаднал, но търси мерки да овладее положението. Както винаги, заподозрял, че може агенти на ДС да са го „наредили” или пък да му е сипано питие, което предварително е „обработено”. Не бил ваксиниран и не вярвал в коронавируса. За зла беля, се заразил и дни по-късно умрял в дома си. А само ден по-рано твърдял, че е преборил „грипчето”...
Съдбата запознава Иван Иванов с Емо Макарона и Марко Михайлов в началото на 80-те години на миналия век, когато тримата се изявяват като диджеи в русенска дискотека, управлявана по линия на ДКМС и следват в Техническия университет. Млади и амбициозни, те бързо разбират „от къде изгрява слънцето” и започват да издават дискове в милионни тиражи. Не след дълго се прочуват като музикални пирати, от които цял свят пропищява, но е факт, че фирмата им е сред най-оборотните в страната.
За съжаление, търговският нюх коства живота на Емил Димитров, който през януари 2001 г. е разстрелян на излизане от столичен фитнес център. Марко Михайлов е намерен мъртъв в дома си от един от бодигардовете си, а за края на дните му битуват няколко версии -самоубийство, невнимателна игра с оръжие и убийство, маскирано като злощастен инцидент.
Последният от тази компания – Иван Унисона, е завършил ВНВУ „Васил Левски” във Велико Търново и Техническия университет „Ангел Кънчев” в Русе. Има пребогата биография, за която приключенски настроените нашенци могат само да завиждат – щури партита, приключения с фолкпевици, незабравими купони и тонове изпито уиски. Голямата му слабост била Камелия, за която се изръсил с няколко хилядарки. Приживе легендарния музикален бос разказваше с охота за отношенията им от началото на века, когато Камелия е на върха на славата си.
До последно той развивал успешен туристически бизнес във Велико Търново и региона, а в свободното си време описва преживяванията си в книга, която така и не видя бял свят.
„България беше пред фалит в онова време. Управниците взеха решение, че трябва да разрешат честния сектор и направиха 56-о постановление. Тогава Емо Макарона, много предприемчив и комбинативен човек, направи частна фирма и ни организира - най-вече диджеите, разпръснати по градовете на цяла България, в една структура. Първоначално продавахме аудио касети - първите в България с цветна обложка и напечатан опис на песните. След 1990 г. разбрахме, че в ДЗУ-Стара Загора има линия за производство на компактдискове, монтирана там още от социализма, която стоеше, без да има поръчки за производство на нея. С общи усилия и с доста трудно събрани пари се обединихме и направихме поръчки на CD, първоначално на няколко музикални албума. Повечето от българите не знаеха какво е това. Някои си мислеха, че се пускат на грамофон. Направихме такива пари, че политически фигури идваха да ни искат. Освен това, лично аз съм участвал в събиране на пари за предизборна кампания на Иван Костов. Емо ми каза: „Събирай всичко, което можеш и ми го носи в София, да помогна на Иван Костов, за да можем да работим спокойно”. Не знаехме, че е агент на ГРУ.
Макарона беше и свидетел по дело за подкуп, на което дело не можа да се яви. Мисля си, ако Емо беше комунист, сега щеше да е жив и топ бизнесмен. Имаше доста хора, които получаваха рушвети от порядъка на 100 000 долара и нагоре - полицаи, директори, магистрати... Знам точно какво е станало и какво става. Не ме е страх да го напиша. Просто трябва нагласа, време и муза”, споделя приживе пред репортер на „Уикенд” Иван Унисона. И не забравяше да подхвърли, че информацията е събирал с години и е пръснал луди пари по почерпки, за да могат „умниците” да си заварят устите.
Унисона става няколко пъти неуспешен обект за елиминация. Казва, че три пъти правят опит да го гръмнат. След разстрела на съдружниците му, той отива да живее в наследствена къща в любимото му село Пушево, на 12 километра от Велико Търново. Идеята му е да се занимава със селски туризъм и да има достатъчно време да напише книгата на живота си, в която да разкаже за „мръсните номера на комунистите и ДС”. Малко след като отива там е нападнат от непознати, които успява да изгони със серия от професионални ритници. След време едва оцелява от водка, която по думите му била „редена” специално за него. Изповръщал си червата, три дни не станал от леглото и не знаел къде се намира.
Прибрал се във Велико Търново с надеждата, че враговете му ще мирясат. Установил обаче, че апартаментът е с „бръмбари”. Отворила му се бая работа, но той успял да разкачи почти всичко. Преди 2 години пък намерил в мазето си самоделна бомба. Преди това друга такава била поставена под прозореца на апартамента му.
