Лора Инджова едва не загубила близък човек миналия септември, но докторите от интензивното отделение на ВМА направили и невъзможното да спасят роднината й, узна HotArena.
Лора не иска да уточнява за кого точно от семейството й става въпрос, но разказва историята, за да подкрепи българските лекари, които често са обект на атаки. Възмутил я пост колко ужасно било в реанимацията на Военна болница и как докторите не полагали никакви грижи за пациентите, защото били привикнали към смъртта. \"Да, лекарите гледат всеки ден в очите й. Често могат да я предвидят. Но винаги се борят с нея. И търсят начини да я надхитрят и забавят. Видях го с очите си. Жалко е, че за тези качества на лекарите говорим все по-малко. Майната ми на COVID-19, и след него ще имаме нужда от лекарите. От същите, които сме склонни да линчуваме с думи. Защото сякаш често говорим за лошите примери, а не за добрите. Които, вярвам искрено, преобладават в живота ни. Или поне в моя. Защото съм благодарна. Защото днес обичам\", разказва Лора.
И до днес тя не може да забрави напрегнатите часове, когато стои пред реанимацията с близки на други пациенти. В 13.30 заставала пред вратата и очаквала да я извикат по номера на залата, в която бил настанен нейния близък.
Един ден влязла в параклиса на болницата, защото сестра от отделението излязла и помолила всички чакащи да се отдръпнат настрани, тъй като трябва да изкарат починал човек на носилка. Нещо, което никога няма да забрави, пише Галерия.
Защото точно тогава си дава сметка, че човекът не е съдник, не е вездесъщ и че в живота много малко неща имат смисъл.