Дни след като се регистрира в бюр ото по труда и получи поредната си журналистическа награда, Васил Иванов се отдаде изцяло на семейството си, градината и усиленото косена на трева около фамилната къща, научи HotArena.
Тя е наследство отдядо му, който също се казва Васил Иванов и е известен столичен зъболекар по царско време. Журналистът посрещна екипа на \"Уикенд\" в дома си.
Дворът му е близо два декара, с около 140 плодни дръвчета и различни видове растения. За тях вече се грижи самият Васко, като за напояването им е инвестирал в пръскачка, макруч и две лейки, който разнася като бръмбар сламка по зелената морава.
„Някога парцелът ни е бил 6 декара. Обаче Филип Боков и такива като него отцепили четири декара. А дядо сам е постигнал всичко. През 20 години на миналия век отива в Германия да учи занаята. Тук е бил зъботехник. Там се усъвършенства и пак там за първи път чува думата металокерамични технологии. В България по онова време не се е говорило за ченета, камо ли за зъбна коронка. Чиракувал е, стажувал – близо пет години.
„Събирам жените си почти всяка седмица с децата. Първата ми жена със сегашното си гадже – наш колега от Нова телевизия идват с децата, имат си и стая дори. Първата и трета ми жена са приятелки. Като се съберат двете, само ме плюят. /смее се – б.а./ Втората ми жена само се дърпа. А с първата се разделихме като приятели. Когато ми гръмнаха апартамента, заради сигурността на детето решихме да живеем разделени за известно време. Е, това време беше година и половина. А като не сме заедно, връзката лесно се разпада…
С втората не живеехме заедно, но забременя. С трета ми жена се оженихме. Дойде да ми помага, да кося тревата, но донесе бутилка уиски – тогава пиех. Остана да преспи и не си тръгна. Рекох й: „Хайде, до един месец ще се оженим”. Набрах бившия кмет на Каварна и викам: „Цонко, хайде да ни жениш”. Отговори ми, че е добре, но несериозно, защото мислеше, че пак го закачам. Имах такъв навик, като съм с гадже да му звъня, за да му кажа, че ще се женя и трябва да ни кумува…Но след месец наистина се оженихме. Адска юлска жега, бракосъчета ни на нос Калиакра…
Тя е наследство отдядо му, който също се казва Васил Иванов и е известен столичен зъболекар по царско време. Журналистът посрещна екипа на \"Уикенд\" в дома си.
Дворът му е близо два декара, с около 140 плодни дръвчета и различни видове растения. За тях вече се грижи самият Васко, като за напояването им е инвестирал в пръскачка, макруч и две лейки, който разнася като бръмбар сламка по зелената морава.
„Някога парцелът ни е бил 6 декара. Обаче Филип Боков и такива като него отцепили четири декара. А дядо сам е постигнал всичко. През 20 години на миналия век отива в Германия да учи занаята. Тук е бил зъботехник. Там се усъвършенства и пак там за първи път чува думата металокерамични технологии. В България по онова време не се е говорило за ченета, камо ли за зъбна коронка. Чиракувал е, стажувал – близо пет години.
През 1929 г. вкарва първата пещ за метало керамични зъби и прави първата лаборатория в страната, в София. Показвал ми е стари вестници. Заглавията са „Василъ Ивановъ – ново чудо в зъболечението”. Каква ирония на съдбата – вижте сега за мен какви са вестникарските заглавия?! В нашата фамилия така се кръщаваме – или Васил или Иван, баща ми е Иван, дядо ми Васил, прадядо Иван, пра прадядо ми Васил и т. н.”, запознава ни със семейната история разследващия журналист.
„Събирам жените си почти всяка седмица с децата. Първата ми жена със сегашното си гадже – наш колега от Нова телевизия идват с децата, имат си и стая дори. Първата и трета ми жена са приятелки. Като се съберат двете, само ме плюят. /смее се – б.а./ Втората ми жена само се дърпа. А с първата се разделихме като приятели. Когато ми гръмнаха апартамента, заради сигурността на детето решихме да живеем разделени за известно време. Е, това време беше година и половина. А като не сме заедно, връзката лесно се разпада…
С втората не живеехме заедно, но забременя. С трета ми жена се оженихме. Дойде да ми помага, да кося тревата, но донесе бутилка уиски – тогава пиех. Остана да преспи и не си тръгна. Рекох й: „Хайде, до един месец ще се оженим”. Набрах бившия кмет на Каварна и викам: „Цонко, хайде да ни жениш”. Отговори ми, че е добре, но несериозно, защото мислеше, че пак го закачам. Имах такъв навик, като съм с гадже да му звъня, за да му кажа, че ще се женя и трябва да ни кумува…Но след месец наистина се оженихме. Адска юлска жега, бракосъчета ни на нос Калиакра…
