Кралят на българската поп музика Васил Найденов не се харесва нито пред камерата, нито когато гледа резултата от собствената си работа. Въпреки, че за няколко поколения българи той е легенда, певецът вижда недостатъците си, които по думите му другите не забелязват.
Не си спестява забележки и преди снимки предупреждава операторите за всичко, което го притеснява. С възпитан тон е способен да превърне снимачния процес в изпитание, ако кадърът не отговаря на изискванията му, пише Галерия.
За големия музикант осветлението, ъгълът и погледът на оператора са труден занаят. Един нехаресващ кадър може да заличи чара дори и на световноизвестен красавец. Затова не приема работата на оператора като механично натискане на копче. Изисква от екипа си наблюдателност към всеки детайл, както самият той изисква много от себе си на сцената.
Тази непримиримост го следва и у дома. Найденов се увлича по гипсови пана и занимания с интериора, които са любимото му занимание след завръщането му от участия. Певецът определено има талант – забелязва отклонения от части от милиметъра и признава, че това е истинска страст. Архитектурата някога била възможен път, но... имало сериозна пречка – не умеел да рисува.
Майка му имала художечески талант, който за жалост той не наследил. Пазел нейни картини, но те били откраднати. Така семейният спомен останал белязан от загуба, а несбъднатото увлечение по архитектурата намерило място в дома му като хоби.
В музиката обаче самокритичността му стига още по-далеч. Цялостният му поглед не му пречи да вижда резултата... по-далеч. Цял живот мечтаеел за по-голям вокален диапазон. Дори след толкова години пеене не мята, че възможностите непременно настигаг онова, което звучи в главата на изпълнителя. Опитът помага, но не отменя ограниченията на гласа.
Именнно затова го дразни самоувереността без покритие. Според него някои млади изпълнители искат веднага да стигнат върха, без да осъзнават колко още имат да учат. За Найденов истинската интелигентност започва с разбирането на собствените пропуски.
Покрай младия си беквокалист певецът поставя и неудобен въпрос относно музикалното образование на българските таланти: „Учат ли изобщо бъдещите артисти да импровизират?“
За него точното изпяване на написаното не е достатъчно. Песента трябва да мине през личността на певеца и да получи негово звучене.
