Пет години след смъртта на проф. Юлиан Вучков бяха напълно достатъчни, за да бъде забравен от приятели и почитатели, които приживе се скъсваха от зор да го хвалят и да се фотографират с него в района на НДК, където обитаваше скромен апартамент. Легендарният тв водещ и критик издъхна внезапно на 22 септември 2019 г., часове преди ефира на култовото си предаване „Времена и нрави”, което се излъчваше по телевизия „Евроком”.
Седмици по-късно майстори влязоха в жилището му, за да го разчистят и да може законният наследник на учения – актьорът от Народния театър Михаил Петров, негов полубрат, да го обяви за продажба. Публична тайна е, че двамата не си говореха 30 години, но все пак Петров прояви култура и уважение, като изпрати вечния критикар в последния му път.
„Всички знаехме, че Юлиан има чепат характер, който свързвахме с трудното му детство, липсата на достатъчно обич от страна на родителите и обидата, че майка му го изоставя в сиропиталище за около една година. След това го „тропосват” на бабите. Такива неща не се забравят и не се прощават лесно. Това бе и причината Юлиан да е особено жлъчен и да не долюбва брат си, който е от следващ брак на майка му.
Приживе хората го боготворяха. Канеха го на събития, на лични партита, всеки искаше да се фука със снимка с него. Ухажваха го дори политиците, към които беше безкомпромисен и редовно ги „кълцаше на салата”. Хвалеха книгите му – били ги чели до последен ред. Казваха му, че е гениален, че трябва да продължава. Той се ласкаеше и вярваше на всяка дума – доверчив като дете, такъв си отиде... След смъртта му по ирония на съдбата първи на боклука заминаха томовете литература, които къташе с години. Библиотеката му обхващаше цяла стена, пълна с какви ли не творби, в това число и повести за партизани, за отряда „Чавдар”, за Славчо Трънски, легендарните томове на Тодор Живков и т.н. На боклука отидоха и негови авторски книги. Той имаше над 35 и разказваше, че тези книги са неговите 35 деца, които в личния си живот не могъл да има. Там се озоваха и томовете на Атанас Душков, донесени от житейската му спътница Диана Душкова, която отлетя сред звездите 3 години преди професора.
Следите на няколко стойности картини, подарък от имените български художници, също се губят. Никой не знае каква е съдбата им, но едва ли строителните работници, разчиствали жилището, са ги взели.
Съседи на Вучков разказваха, че картинката по разчистването била покъртителна най-вече заради книгите и снимките на театралния критик, който посвети целия си живот на писането и телевизията. Контейнерите „преливали” от четива, които биха били добре приети в някоя библиотека, особено в провинцията.
Вторият удар по паметта му дойде в единствения некролог, отпечатан в негова памет и залепен на дърво срещу жилището му на столичната улица „Христо Белчев”. Там бха написани някакви нелепици вместо „сбогом”. Пишеше нещо от рода, че е добре да намери щастието и спокойствието там, където е сега, защото на земята не бил нито щастлив, нито спокоен. Разказвам по памет, точните думи не помня, но прочетеното остави у мен горчиво усещане.
„Човек е смъртен, а понякога внезапно смъртен”, обяснява философски героят на Михаил Булгаков – Воланд в „Майстора и Маргарита”. Това важи за всички ни, в това число и за професора, който си имаше своите трески за дялане, но не биваше така публично да се опорочава”, разказва пред репортер на „Уикенд” близък приятел на Юлиан Вучков, които си отиде неразбран, защото бе успял да надскочи времето, в което живееше и твореше.
По желание на Юлиан Вучков той бил кремиран и положен в урната до майка си. Месец след смъртта му била сложена малка мраморна плоча с лика на водещия на „Времена и нрави”, трите му имена и годините на раждане и на смърт. По повод 40 дни от кончината чу мястото било посетено от двама негови приятели, които запали по свещичка и оставили цвете.
В началото на есента на 2020 г. други познати на учения минали край паметната му плоча за десетина минутки, колкото да помълчат и помислят за него. От тогава до ден днешен никой от близките му не е стъпвал на Централните софийски гробища. Негови близки дори говорили, че не знаели къде е погребан, че нямал гроб, нито урна. Това не отговаряло на истината, но кой ли пък се интересувал от нея!
Авторските книги на професора също потънали в забвение. Никой не искал да ги преиздава, защото нямало интерес. Проф. Вучков отдавна не бил в ефир и хората не го помнели. Освен това били толкова тромаво написани, че нямало как да се четат от младежката аудитория.
След кончината на Вучков се понесе и слух, че е бил на отчет към 6-и отдел на ДС. Според мълвата, той бил вербуван през далечната 1963 г. от двама офицери. Това обаче била тема, която тв легендата не обичал да зачекват по никакъв повод. Юлиан бил спокоен, тъй като досието му било сред първите унищожени още през 1990 г.
„Такава е човешката съдба – без значение дали си учен или полуграмотен, един ден отиваш в забвение. Вероятно книгите на проф. Вучков никой няма да ги погледне, а той ще се обръща в гроба от този факт.
С брат му Михаил бяха смразени. Говори се, че причината за леда била доста стара семейна тайна, която все още не е видяла бял свят. Ако „изплува” някога, ще бъде истинска сензация. Не бих се учудил, ако е замесена жена... Юлиан си падаше по известни, интересни жени, но те го отбягваха, защото търсеха нещо по-така, нещо, което им дава спокойствие, а той беше като тайфун, избухваше неочаквано като вулкан и заливаше с огнена лавина от думи всеки, които е насреща му.
Имаше и мечти. Една от тях беше да се ожени за Лили Иванова. Ухажваше я неистово! Но кой е Янчо Таков и кой Юлиан Вучков, който стана професор чак след идването на демокрацията. Нямаше шанс да бъде с Лили, но до последно пробваше. И може би остана сам почти до края на дните си, защото не правеше компромиси”, споделят близък до колоритната тв легенда.
