Същото важи и за кино и телевизионните роли.
Любовта към изкуството се заражда у Елена още в детските ѝ години. Баща ѝ работи в БНТ, а още като малка дебютира в българо-италианска продукция.
\"Той ме е заразил с този бацил. Като много малка, на 12 години, се снимах в една българо-италианска продукция, нещо подобно на испанския сериал \"Синьо лято\". И така поех по този път. После дойде НАТфИЗ\", обяснява избора си на професия екранната Марияна.
В интервю признава, че от родителите си наследява и любовта към езиците. Така например владее свободно френски и италиански.
\"Майка ми е преподавател по френски, така че преминах през фазата дали не искам и аз да работя това. Но бързо премина, влечеше ме изкуството. И двамата бяха плътно зад мен, когато тръгвах по този път. Баща ми, преди да си отиде, успя да ме види в първи курс в академията. Видя, че това ще е пътят ми. Преди това съм играла и в негови музикални предавания\", споделя тя. Всъщност именно кончината на баща ѝ е най-страшната ѝ загуба. Тогава тя е едва на 19 г., пише vbox7.com.
\"С майка ми трябваше да вземем \"кормилото\" в ръцете си и нямахме право да се предаваме. Това много определи пътя ни напред. Тази загуба не ме затвори, не ме направи мрачен и сърдит на живота човек, понеже баща ми беше изключително слънчев и светъл. Имах щастливо детство, гледана съм с любов\", обяснява тя.
Когато баща й си отива, Елена изгражда много стабилна връзка с майка си и понастоящем са най-добри приятелки. \"Тя е много земна и когато останахме сами, някак си пое управлението на кораба. Впоследствие заживяхме заедно и с баба, нейната майка - в една година починаха и татко, и дядо и ние, жените, много бързо трябваше да се ориентираме в онези времена, в които нямахме избор да не се справим\", спомня си още тя, пише Галерия.
