„Змии и гущери“ в шала на Софка.
Попфолкът минава на черно. Не на червено или зелено да кажеш, а на черно. Този траурен подход към модата съвсем не подхожда на две сценични любимки, като Преслава и Софи Маринова. При последната, като добавим раздърпаните краища и висулки, буфан- ръкавите и утежняващите копчета, работата е направо спукана. Шал, подобен на горска пътечка, може би съдържа ягодки или малинки, може би шипки и боровинки. Толкова е пъстър той, че и змия да има, няма как да се забележи.
При Преслава има нещо чаровно, въпреки че облечена по този начин прилича на статистка от филм с погребение на италиански мафиот. Двете жени имат за прически резултатите на своя собствен вкус, но ако трябва да гласувам за една от двете, това е за Преслава.
Сакото на Андрей - в мижава тоналност.
Ех, че подредба, ех че цветове, като блистери от различни хапчета. Ризата на Иван си е в цвят на успокоително, но мен, напротив- не ме успокоява, разстойва ме. Не ви ли прилича на хапче за главобол сакото на Андрей, което свири в такава мижава тоналност, като да търси вярната нота в „Я, разтегни, Андрей, акордеона“. Ризата на същият бих озвучил с „Тиририрам“ а позата е стил „учителко , целувам ти ръка“. Намирам много далечна прилика между Андрей и Д-р Енчев а приликата Иван и Андрей изобщо отъждествявам с Модърн Токинг преди да се срещнат. О, Ти, У-Ти, господин Бъчваров, едва Ви разпознах сред тези атлети, апологети и „наследници“ на Пол Гети. Известният шеф прилича на всяка от своите гозби- каскета на плескавица, шалчето на сос Бристол, ризата- на купешка емпаняда, само че прегоряла. Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже.
Захариев готов за водосвет, с попска якичка.
Много нежност и летен финес лъха от гардероба на Ивайло Захариев и съпругата му. Актьорът правилно е избрал тази риза, защото освен с цвета, тя е актуална с така наречената „попска“ якичка. Защо е модерна ли? Справка- имам същата. Горното копче е отворено закачливо и любопитните очи само се питат има ли отдолу златно синджирче със сърце или няма. Панталоните в бордо са бодра предпоставка за излет, но да не издребнявам. Съпругата му пърха като волна пеперуда в най- мили цветове а харбалите по роклята сякаш я правят да полети в пространството. Гаджето ми вика- този Захариев не е ли идвал у вас? Отричам и си наливам едно малко, замисляйки се, пише „Телеграф“.
Алекс Раева напразно се усмихва.
И Алекс Раева е днес тук, цялата в лилаво. Будоарният цвят е опорочен от черното боди отдолу а двете заедно- от прическата на госпожата. Ръцете в джобовете издават отношението на Алекс към облеченото и ако мога да гадая какво е то, май е проява на недоволство. И мен да ме бяха накарали да сложа това, щях да пратя стилиста си запас. Висящата дреха, която не мога да определя като стил и удобство, компроментира цялата визия а позитивният поглед на Раева може да пришият на друго лице, защото не подхожда тук. Ако бях професор по модна дислекция, бих предписал повече модна култура, внимание към детайла, едноседмично пътуване в Лондон и никакви стилисти. Казах!
Духовникова с „бяла роза“, само че ... розова.
Става ми духовно като видя усилията на Марта Вачкова в модата. Тръгвам от фамозната копринена панделка в косите, изобразяваща или не лятното и настроение. „Слънцето е в моите коси“, както пее певицага а джапанките са отзвук от „Боса по асфалта“ на другата певица. По средата- нещо като дърпан от дузина котета матрак, е плажен шал в цветове на гей бар. Общото въздействие от този стил е „С деца на море“ но без децата. Теодора Духовникова импонира донякъде на тази стилистика, но тук цветовете са по-обрани и няма „слъцето е в моите коси“ а нещо като „бяла роза“, само че розова. Моята италианска приятелка Чичолина въведе модата на тези диадеми, но къде е тя, къде другата. Ситуацита ми напомня на песен на Мустафа Чаушев- „Първи бяхме на хорото, с пъстра китка зад ухото“.
