Кой е мъжът, от когото ще роди Натали Трифонова? (Зад кулисите не всичко е розово)

Качи се на мотора му и забременя! Така с насмешка описват в мрежата най-потайната светска двойка у нас в момента - засуканата синоптичка Натали Трифинова и най-успешният ни състезател в моторните спортове Мартин Чой. Както „Уикенд” вече писа, двамата чакат син само година и половина след телевизионното гостуване на шампиона в предаването „Култ”, където тихомълком започна флирта с Натали. Тогава той докара мотора си в студиото на „Би Ти Ви”, а дългокраката блондинка го яхна пред камерите. После къде и колко я е возил на машината си Чой – не се знае, но резултатът е бременен корем около шестия месец.

И ако за често одумваната хубавица Натали се човъркат доста подробности - от краката ѝ в сантиметри до пикантерии от личния живот - за нейния нов любим Мартин Чой знаят само малцина в мотосредите. 41-годишният шампион по мотоциклетизъм е роден в София, но има азиатски корени. Фамилията му Чой идва от неговия дядо, който е кореец. Макар вече трето поколение,

корейската жилка на Мартин е изписана на лицето му

с леко дръпнати очи и винаги усмивка до ушите. От такъв екзотичен хубавец се очаква да е голям сваляч с дебело секс тефтерче, но за личния си живот Чой мълчи като партизанин и само най-близкото му обкръжение е наясно с любовното му минало. Знае се само за връзката с майката на дъщеря му, която сравняват по блонди линия с Натали Трифонова.

Семейството на моториста отдавна се е разпаднало, но Чой и до ден днешен се грижи за щерка си Киара, както си му е редът. Тийнейджърката вече е на 15 и се увлича по лукса. Според клюките младата дама, която се занимава активно със спортна гимнастика, редовно се фръцкала с лачени дрешки и чанти за по 2000 лева. Злите езици твърдят, че Киара хич не мели брашно с новата любима на баща си – Натали Трифонова, която също обича да харчи с двеста в час. Нищо чудно обаче ледовете между тях да се стопят, след като момичето стане кака.

Покрай прикритата звездна двойка „Уикенд” се разрови по-дълбоко в миналото на мотоциклетист №1 на България, който има повече от четвърт век успешна кариера по пистите. Всичко започва от столичния квартал „Банишора”, където бащата Гинам и майката Зоя отглеждат бъдещия шампион в дома им, заедно с неговия доведен брат Свилен – дете от първия брак на родителката. 

Искрата за моторните спортове пали таткото Гинам

който е любител на бензиновите спортове. За първи път качва Мартин на малък мотор още на 6-годишна възраст. С времето амбициите на бащата стават все по-сериозни и започват ежедневни тренировки. Извън тях хлапето само се учи да кара в двора на основното си училище, в коритото на Перловската река край бул. „Сливница” и дори по алеите на болницата „Майчин дом”. Вече на 13 г. Мартин Чой се впуска в първото си състезание – старт от републиканското първенство за деца. Събира всички дечурлига от махалата, за да го гледат. С моторче 125 кубика малкият Мартин бръмчи смело по околовръстното на София, но за негово разочарование завършва на последното място. Срамът е още по-голям, тъй като победителят Калин Керин го задминава с цели две обиколки. Унизеният от провала хлапак не иска и да чуе повече за мотори.

Скоро обаче нещата се обръщат – Мартин Чой не само не се отказва от спорта, но и започва да става все по-добър на пистата. Точно когато започват победите, семейство Чой понася тежък удар. В бедните времена на прехода възскъпите разходи около Мартин докарват баща му до просешка тояга. Стига се дотам, че понякога няма с какво да се хранят. Въобще не се вижда как младият талант ще продължи да се състезава.

В най-тежкия момент неговият спасител се оказва покойният вече висаджия Богдан Василев, по прякор Боко Моториста. Покрай сенчестите си бизнеси под шапката на мафиотската групировка ВИС-2, Боко Моториста е известен като истински маниак на високите скорости и редовно се навърта в мотосредите. За него казвали, че бил с широки пръсти.

 „Дайте да помогнем на някое момче – с пари, с каквото има нужда.

Онова момченце с дръпнатите очички - добро ми се вижда

Някой ден ще стане голяма работа. Искам да му помогна, с каквото мога”, разправял по онова време висаджията на ортаците си.

Така с финансовото рамо на Боко Моториста Мартин Чой започва наново от нулата и съвсем скоро започва да печели купи и медали. През 1999 г. подземният бос умира в зверска автомобилна катастрофа. Оттогава до ден днешен Мартин Чой кара всеки мотор с №77 (номерът, с който карал Боко), а на каската му пише Боко в знак на признателност.

Приживе Боко Моториста нашумява и като герой в клипа на мазния чалга хит на Кондьо – „Мъни, мъни”. Той е човекът на мотора, който вози две голи по цици мадами. Клипът е сниман край хидропарка в „Казичене”, а моторът „Ямаха” пък е собственост на друг голям наш мотоциклетист – Сергей Сергеев – Сижи. Той също е от най-близките хора на Мартин Чой в мотосредите и след голяма победа двамата винаги се прегръщат с думите: „Това беше за нашето момче, Боко”.

За 27 години кариера Мартин Чой вдига 33 три шампионски титли – 18 пъти е бил №1 в България, има още 15 златни медала от Балкански първенства. Цели 10 сезона участва на световния шампионат за издръжливост, а наскоро записа 9-ия старт на легендарното състезание „24 часа на Льо Ман”. Най-забележителното му каране там е при второто му участие от 2016 г., когато все още е новобранец в най-престижната надпревара. Заради падане на неговия съотборник изкарва на мотора близо 15 часа, при средно каране 8 часа на състезател. Тогава в рамките на 24-те часа - от началото

до финала на състезанието е отслабнал с цели 6 кг

Запознати с моторните спортове у нас, разясниха пред „Уикенд”, че Мартин Чой има необикновени физически възможности за човек с корейски произход. В световен мащаб е рядко срещано да има азиатски състезатели на толкова високо ниво в продължение на толкова години. Една от възловите физиологични дадености на Чой се явява вестибуларният апарат, който е отговорен за равновесието и ориентацията на тялото. Неговият се оказва необикновен и във времето му помага бързо да усвои тънкостите в карането на пистов мотор. Най-вече майсторлъкът да се задържа на две колела при завои със скорост между 150 и 200 км/ч. При някои от тях ъгълът на наклона пада до 30 градуса, но Чой прехвърля машината (180-200 кг) от едната страна на другата с впечатляваща енергия. В мотосредите разправят, че по тези умения и физически качества може да се съревновава само с легендарния Богдан Николов в пика на неговата кариера.

За бъде във форма на 41 г. Чой полага огромни усилия. Всеки ден тренира по два пъти – първо сутрин тичане 15-20 км, а вечер физически упражнения в залата. По някога подготовката му включва колоездене с дистанция около 100 км. От екипа му изчисляват, че дневно състезателят изразходва енергия около 2500-3000 калории само от тренировките. 

За мотористите има приказка, че в главата си имат само шайби, болтчета и гайки. Машините и адреналинът от високата скорост са им изпили акъла и не се боят да хвърчат с близо 300 км/ч по пистите. По по-деликатен начин самият Чой признава, че

когато сложи каската, става друг човек

и понякога е поемал рискове, граничещи с безразсъдство. Такъв е случаят от преди няколко години в Португалия, когато кара на „12 часа на Портимао”, отново старт от световния шампионат по издръжливост. Още в началото се пребива тежко заради разлив на масло от мотора на друг състезател. Губи съзнание и се свестява чак в болницата, където за минути е откаран с линейка. След прегледите на главата се оказва, че мотоциклетистът се отървава само с комоцио. Другата беля обаче е, че има четири счупени ребра. Болката е поносима и лудият за връзване Чой решава да се върне на пистата и да продължи състезанието. Португалският лекар обаче отказва да го пусне. Тогава Чой звъни по телефона на своя доктор в България, за да му обясни положението. При разказа нашият лекар отсича: „Мартине, паднеш ли отново – за 20 минути си умрял”. Дори при най-лекия повторен удар кост от счупеното ребро ще се забие в белия му дроб и ще го убие в мъки. Въпреки страховитото предупреждение Чой на своя глава се връща на пистата и кара още няколко часа с четири счупени ребра, без хората от неговия отбор въобще да разберат какъв риск е поел.