Предлагаме ви седмичните коментари на лорд Евгени Минчев за рубриката „ТелеГАФ“ на в. „Телеграф“.
Мария Бонева първенец на червения килим!
Много стилна Мария Бонева, посрещаща на червения килим своите летни гости. Избрала морски цветове за появата си , организаторката на модната седмица в София, получи заслужено внимание. Фината коприна и свежите цветове импонираха на всичко наоколо и прииждащите комплименти не изглеждаха натруфени. Младият Антон Узунов също впечатли с облеклото си- истинска модна находка, макар и от стари колекции. Когато обаче нещо ти отива и е на място, по него сълзи не бива да се проливат. Забележителни двама модни представители.
Малка черна рокля при Златка Русата
Объркан съм, честно ви казвам. Русата Златка облечена в черно. А черната Златка дали е облечена днес в русо? Неведоми са пътищата модни и бронебойни патрони за тях няма открити, няма открити. Далечната перспектива на снимката дава привилегиите да не може да се види количеството фотошоп, както и истинското състояние на нещата. Под колието има някаквъ връвчица, която допуска, че дрехата е просната там за да изсъхне или пък да се навлажни от сълзите ми по това чудо на модата. Десенът е нещо като антре на малък хотел- липсва врата за тоалетната и ще съм удовлетворен да си свърша работата преди да продължа коментара. Гаджето пита- повръща ли ти се... Отвръщам, че не! Краката са красиви, бих подарил на гаджето ми същите, но без обувките. Ноктите са извънредно доминиращи, но нищо друго не е .
Веска си е „сготвила“ необичайна визия
Да не използвам силни думи, но под тази капела, мисля, се случват странни неща. По огърлицата не са ли кости от гарги и сови, да допусна ли, че има и бабини ягини зъби. Единствената ми надежда е милата ми съседка Веси Цурбруг да не слага това в сутрешните си манджи. Инак, то съзирам и кокоши пера, може и от керкенез да са, малко дълбоко са потънали в мантията. Богата гарнитури е положила Веска, може да е в чест на новия патриарх, така замонашена изглежда от билото на моята ценностна катедрала. Да кажа, че „камбаните звънят“ за добрата ми приятелка, тя едва ли ще ме чуе, но ето- казвам си го- това в тъмното би уплашило даже и горския. Веси, която има уклон към оранжево, зелено, магента и носи причудливите си бижута, днес може би е станала накриво. Добре, мила съседке, мини на капучино и безплатна модна консултация.
Тримата от модния запас- стигнете се!
Ерген до ергена, мила моя майньо льо, да не кажа чак- майна му. Виктор май се прави на Омар Шариф, само дето му липсват истинските филмови роли. Той единствен е с костюм, който много ми напомня моята ватманска униформа. Или на контрольорска такава. Моля, карти и билети, само за ергени... На този по средата /леле, как му беше името/ мога да му взема розата с език, но съм възпитан в други ценности. Блузата му е удачна за екскурзионно летуване, не за звезден парад. Адашът Евгени, той сякаш най-малко изглежда претенциозен, защо е с тази тениска, на Григор Димитров ли се прави ... Прическите и на тримата ме забавляват, нямат ли си вакантна шапка и да решат набързо проблема.
Галена- странна, Деси - с цвят на цокъл...
Не искам да нарека никого кокошка, но кое тук е първо- кокошката или яйцето. Водещата или гостуващата... Защото те сякаш са се наговорили да изглеждат като в епизод от старомоден британски сериал, дори нямам предвид Ало, ало. Деси Стоянова е облечена в цвят на танк, което донякъде я доближава до предположението ми за спомения сериал. Кройката е така забавна, че сякаш чета страници от списание Икономия и домакинство, излизало преди „сто лета“. Коланчето довършва всякакви симпатии към дрехата, която се държи сякаш отхвърлена полу-благородна дама за среща с Краля. И ето ни Галена- чиято рипсена рокличка простее в пространството и утвърждава навика да виждаме този цвят като цокъл или като недоставен Варбург в онези времена. Какво е това бяло усложнение над роклята- истинско перденце в католическа изповедалня. Гаджето ми е католик и твърди, че такива перденца не е виждал в църква. Аз смятам, че той църква изобщо не е виждал, пък и с мен очевидно не е намерил църква да се кръсти. Повярвайте, сипах си малкото уиски с най-добри намерения, защо ми трябваше да попадна на тази снимка, Господи.
