Лорд Евгени Минчев: Виждам Камджалов облечен в онова знаме! Бакалова, от коя бакалия взехте това? И още + СНИМКИ

Предлагаме ви седмичните  коментари на лорд Евгени Минчев за рубриката „ТелеГАФ“ на  в. „Телеграф“.

 

Бакалова, от коя бакалия взехте това?

Всяка една велика творба в един свой етап е била... недовършена. Това пред мен също изглежда е напуснало ателието си, преди окончателния конец на дизайнера. Мария Бакалова едва се побира в прегръдката на толкова много органза, без да може да достави ... оргазъм поне на мен. В естетически смисъл. Месалчето отпред, изобразяващо неясни сцени, дори ми се струва непоръбено, може и модата да е такава. Мяркат се сюжети като за шивашко ателие, вероятно от там са издали не съвсмем готовата продукция на сутиена, мъдрещ се горе. Той също изглежда недовършен, от него се вижда само подлепващата материя. Това лейкопласт ли е, което вертикално съединява двете части или подчертаване на нечия дизайнерска недостатъчност. Нека подари това на някоя абитуриентка, стига сме гледали по софийските мегдани тонове тафта, пера и гирлянди. Бакалова, от коя бакалия Ви изпратиха това...

Чефо- истински моден принц в Тайланд

 

Оригинален и смел е Чефо в тази национална тайландска дреха. Обичаният водещ на собствен подкаст талантливо, макар и невероятно за мъжествената му външност, комбинира цветовете и позира като истински азиатски принц. Тържественото зелено в горната част се връзва удачно със златистите колан и панталони. Чехлите също издават духа на тази страна, в която Чефо прекара повече от седмица. Огромният медалион придава на младият господин величието за което мечтаят всички на неговата възраст. Озарен от великолепието на това място, вдъхновен от пищните цветове и вероятно добил настроение от няколко летни коктейла, той представлява пощенска картичка, която може да се продава във всеки тайландски киоск. О, забравих косите- те описват ореол на сексапил, но да не се увличам.

Щерев облечен в знаме, Миро -  като келнер...?

Два бонбона ММ ме разсмиват във високата тоналност на смеха. Миро и Митко, съвсем леко ми напомнят на Валя и Моро, с изключението че тези двамата са доказано интелигентни. Все пак обаче, когато става за претрупване на цветове, по-скоро – претупване, ми се иска това да е по-осмислено. Самият Оскар Уайлд казва, че най-големият грях е да бъдеш повърхностен. Осмисленото е винаги вярно. Има ли тук осмисленост, не се заемам да твърдя, но величина от ранга на Щерев и в неговият възрастов диапазон, можеше да си спести част от цветния водопад тук. Облеченото е сбор между знамето на Бразилия, Куба и каквото още се сетите. Миро пък има риза, каквито обикновено носят келнерите в ресторантите за национална кухня. Келнер- тройка кебапчета и наливно вино, молявса.

Галин облечен в малък гараж?

Положението тук е „Партизан за бой се стяга“ само че без пушката на рамо. Наш Галин може би си мисли, че е хванал Армани за шлифера, но това което е облякъл превъзхожда по шлиферност всяко кимоно. Грамаданската кройка може да бъде приложена като проект за малък гараж, но като облекло ми се струва твърде груба. Облеченото прави Галин твърде едър, може и да е едър, нямам честта да го срещам често. Маратонките, или както може би там наричат обутото, са танкове в лицето на модата, която аз изповядвам. Надявам се да не се е изръсил твърде много финансово за комплектчето, което повече би отивало на някой фейс контрол в японски ресторант. Непознатата за мен госпожица до Галин е красива и стилна, когато стане звезда ще науча името и.

Виждам Камджалов облечен в онова знаме

Седя и се смея напълно добронамерено, де, на този избор на Камджалов. Дали е искал да постигне ефекта на полското знаме или не са му достигнали поне още пет цвята за... онова знаме. Неведоми са пътищата диригентски, затова препоръчвам на Данчо да приеме от мен жълт шал, да си купи жълти чепици, да добави светлозелена блузка и да си направи косите в розово. Тогава ще се получи точно знамето, което все по-често ни се развява. Относно впитите панталони, трябва да кажа на Данчо, че намирам това за един много женствен избор. Има нещо в жестовете му от Кралицата, които сега се опитва да имитира Камила. Но както диригентът Емил Янев навремето се шегуваше, я Камилата, я Шнайдерман. Той, Камджалов ще разбере.