Йорданка Христова родена в джинс на войвода закрилник
Йорданка Христова е потомка на стар род, чието начало е поставено от бунтовен човек от Панагюрище на име Каралея. Сред наследниците му е още и легендарният футболист Георги Аспарухов-Гунди. Така че той и певицата са братовчеди.
Преданията, предавани от поколение на поколение, разказват, че Каралея убил за отмъщение турчин в града и отишъл във Враца, където основал чета, на която станал войвода. След като четата била разбита, Каралея се заселил в село Беренде извор, близо до Годеч. Скоро след това дошъл брат му и заедно основават две махали. Йорданка е от рода на Каралея по майчина линия. Бащиният й род е от Кукуш. От него тя взела прекрасния си глас.
В рода, чиито основи полага Каралея, има още свещеник, който е и първият учител в Годеч. От този род е създадено и килийното училище в Годеч през 1848 г.
„Горда съм с това, че родът е поддържал и духа, и познанието в Годеч... Килийно училище, църквата, борбата за освобождаването въобще явно родът има такъв свободолюбив дух, борчески дух, което е останало малко и в мен", сподели Йорданка Христова преди време в предаването „Джинс" по БНТ.
Майка й е родена в село Беренде извор. Историята разказва, че името идва от Печенегите, от племето берендеи, заселило се в България през ХІ век. Тъкмо от родителката си Йорданка научила за роднинската си връзка с легендата на българския футбол, а и на футболен клуб "Левски", Георги Аспарухов-Гунди. Макар че е от ЦСКА, певицата винаги се е гордеела, както и роднините й, с връзката си с Гунди.
Бащиният род на примата е от Кукуш, Македония, разказва тя в мемоарната си книга „Изповед", реализирана като трилогия. Първите два тома вече се разгръщат от почитателите й, а третият предстои да излезе до края на годината.
Прадядото на Константин е брат на Елин Пелин
Фолкпевецът Константин произлиза от цветен род. Баща му бил служител на МВР, а майка му - учителка. Предците на Коцето, както го наричат, са от София. Прапрадядо му е брат на писателя Елин Пелин. „Моите деди са завършили в царско време в Мюнхен, Загреб, Виена", разказвал е певецът.
Дядо му също, а след като се дипломира работи в екипа на кмета на София Иван Иванов. Заедно започнали да правят т.нар. Хидровъзел "Сталин", след което става язовир „Искър", разказвал е Коцето.
В социализма всички в софийския род на Коцето стават врагове на народа. Дядото на певеца и кметът Иван Иванов са арестувани и впоследствие изпратени в затвор. „Но няма специалист от СССР, който да оглави този голям проект“, припомнял е Коцето. Историята разказва, че инж. Иван Иванов е помилван на 9 декември 1946 г. и включен в хидротехническото строителство в България. През следващата година му е възложено ръководството на комисия за проучване, проектиране и построяване на язовир "Искър". В проектантската група наред с други работи и дядото на Коцето - Константин. Подразбира се, че певецът е кръстен на него.
Явора Стоилова носи гените на Яворов
Явора Стоилова, която на младини е била оперна певица, е потомка на поета Пейо Яворов по майчина линия. А бащата на Явора е художникът Васил Стоилов.
Майката на Явора е Ганка Найденова - литературна изследователка, включително на живота и творчеството на вуйчо си Пейо Яворов. Неслучайно Ганка кръщава дъщеря си Явора.
Ганка била малка, когато Яворов написал посвещението „На моите внучета Найден, Малинка и Ганка", към стихотворението си "В часа на синята мъгла". Това са децата на сестрата на Яворов - Екатерина.
Малинка има дъщеря и от нея внучка - проф. Димитрина Нанева, също потомка на големия поет. Ганка е жената до известния художник Васил Стоилов. Внучка им Василия, дъщерята на Явора, също беше художничка. Тя загуби живота си, след дълго време, в което се бори с анорексията. Баща на Василия е пианистът проф. Атанас Куртев. Той и Явора сложили край на брака си преди доста години, но запазили добри отношения.
Братя Аргирови родственици на Тодор Каблешков
Благовест и Светослав Аргирови са рода с Тодор Каблешков и Марин Дринов. Изпълнителите на „Как си ти" много се гордеят с този факт, който беше припомнен и по повод Съединението. Светослав открил по случайност, че с брат му са роднини с Тодор Каблешков. Певецът отишъл с норвежката си съпруга и родителите й в Копривщица, за да разгледат града. Посетили и къщата на Тодор Каблешков. Светослав тъкмо се готвел да плаща билети за вход, когато уредничката на музея се появила и му казала, че за него и компанията му е безплатно. Певецът се учудил. „Вие сте от Каблешковия род и няма да плащате", отвърнала му дамата.
Днес Аргирови знаят, че от страна на баба си по майчина линия са от Каблешковия род, а от страната на дядото са от рода на Марин Дринов. Основоположник на Каблешковия род е Никола, роден около 1720 г. Той има трима сина Дончо, Вълко и Недко. Дончо имал седем деца - четирима синове и три дъщери. Първият е Лулчо - предприемач и богат човек. Той е именно бащата на революционера Тодор Каблешков. Той е от първата жена на Лулчо - Стойка. Лулчо имал общо девет деца, като последните пет са от втората му жена Ана Григорова. Тя е от известна фамилия от Сопот и е родственица на Минчо Вазов. Ана отгледала всички деца като свои. Освен това, тя участвала много активно в подготовката на Априлското въстание.
Тодор Каблешков няма преки наследници. Дончо, Вълко и Недко са основоположниците на клановете на Каблешковия род. Техните синове се сродяват с Дебелянови, Каравелови, а също и с родовете на Елин Пелин и Тодор Влайков.
Родствената връзка на братя Аргирови с Каблешкови е по линия на Мария, дъщерята на Дончо Каблешков. Дъщерята на Мария се казвала Цонка, която ражда син Никола Дюлгеров, който е опълченец и се сражава в боевете на Шипка. Неговата съпруга Василка му ражда дъщеря Елена, от която имат внучка Василка. Това е и майката на братя Аргирови, кръстена на баба си. Мария Каблешкова имала силна връзка с племенника си Тодор Каблешков. Даже при обявяването на Априлското въстание Тодор Каблешков се обръща към леля си и й казва: „Лельо Мария, да ти е честито българското царство!", разказвали са братя Аргирови.
Тези и много други факти за предците си Аргирови разбрали не само от собствени проучвания, а и от книга за Тодор Каблешков, написана от Райна Каблешкова-Серафимова. Тя подарила книгата през 1988 г. на майката на певците.
По линия на майка си певците имат връзка и с рода на Марин Дринов. Той е вуйчо на прадядото на братя Аргирови, който е и кръстен на него. Възрожденският историк, филолог и държавник, който е и сред съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес БАН), дори спонсорирал прадядото на певците да учи фармация в Загреб. Там той се запознал със съпругата си, която е хърватка. Там и се родил синът им Светослав дядо на певците. Тъкмо на този дядо е кръстен Светослав Аргиров. Брат му Благовест пък е кръстен на Вангел, дядо им по бащина линия, който е от село Загоричене, Македония. „Вангел значи блага вест“, обяснявал е певецът.
Ути Бъчваров наследник на един от основоположниците на театъра
Петър Бъчваров, известен като Ути, е наследник на един от основоположниците на българския театър след Освобождението на България - Стоян Бъчваров. Родът на кулинаря е от село Медвен, Котелско. От там е прадядо му, който бил бежанец от Македония, около 1700 г. Той се занимавал с бъчви.
Бащата на актьора Стоян Бъчваров участвал с други в превеждането на руски войници през проходите на Балкана, за да подпомогнат Освобождението и на своя край. Поели инициативата, тъй като по родните им земи безчинствали банди от разбойници. Мисията на Бъчваров и съратниците му била провалена от предатели. Връхлетяла ги башибозушка хайка и ги избила. Майката на Стоян Бъчваров, която тогава била бременна с него, както и други вдовици, събрали тленните останки на мъжете си и ги погребали.
Стоян Бъчваров е роден на 25 юли, 1878 г. Той е кръстен на баща си. Димо, братът на актьора Стоян, е първият кмет на село Медвен след Освобождението. Театърът влязъл в живота на Стоян Бъчваров, когато бил на 13-14 години. В селото се появила каруца с пътуващ театър. Стоян Бъчваров бил силно запленен от магията на това изкуство. Той завършил мъжката гимназия във Варна. Стоян Бъчваров остава в историята като основател на трупата на Варненския театър. Той участва и в създаването на репертоара, освен че и играе главни роли в много от спектаклите. Той е бил директор и режисьор. Днес Варненският театър носи неговото име.
Стоян Бъчваров бил женен за Николина, която също е актриса, и имат две деца Вили и Крум. Внуците на големия актьор са Стоян Бъчваров, който избира неговата професия, и Галя, която също се насочва към изкуството, като става театровед, редактор и основател на ТВ Театър. Нейният син е кулинарят и тв водещ Стоян Бъчваров.
