Руши Видинлиев, който играе топ адвоката Мартин Касимов в първия си сериал „Мен не ме мислете“ по Би Ти Ви, мечтае да направи своя дебют като режисьор на игрален филм. Той вече има опит в късометражни ленти и видеоклипове, а в последно време изцяло се е посветил на ролите в киното.
Започва своята кариера в „Механикът“ с Долф Лундгрен през 2005 година. Първата му значима роля е на маниакалния псевдошпионин Батко Стаменов в черната комедия „Цветът на хамелеона“ на Емил Христов през 2013 година, който бе показан в Торонто и селектиран в програмата на много световни кинофестивали. Руши
взема и наградата на българската филмова академия за най-добър актьор.
След това трайно се настани в киното с превъплъщенията си в лентите „Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов по разказа на Мирослав Пенков, „Времето е наше“ на Петър Попзлатев по романа „Разруха“ на Владимир Зарев и „18% сиво“ на Виктор Чучков-син по едноименната книга на Захари Карабашлиев.
Ролята на Зак му донесе награда за най-добра мъжка роля на престижния 66-и международен кинофестивал в Таормина (Италия). „Да играя е най-голямото ми желание. Много ми харесва екипната работа, това, че всеки е важен в реализацията и че като всичко свърши, мога да го забравя и да продължа напред. Харесва ми, че киното отговаря на въпроса „какъв мога да съм аз, ако не съм себе си“. То разчита на голям екип и сложна комуникация. Трябва да си хем гъвкав, хем абсолютно категоричен как и защо искаш да разкажеш нещо. То не търпи прояви на суета, несигурност и неподготвеност“, признава Руши, който има и солидно образование зад гърба си.
Той учи от първи до четвърти клас в училището към италианското посолство в София, пише „Галерия“. Едва 10-rодишен заминава за колежа „Фетиш колидж“ в Шотландия, където бъдещата звезда открива магията на театъра. В началото му е много трудно, защото живее сам и няма никакви приятели, но самотата го калява. Налага му се и да се научи да готви, а днес е превъзходен кулинар. След Шотландия живее в Бристол, където учи кино и театър, а по-късно завършва магистърска пpoгpaмa пo късометражно кино в Ѕchool of Visua1 Arts – Ню Йорк.
„Винаги съм живял и в България, и в чужбина. Между два свята. Актьорската професия ми дава същото убежище – да имам възможни светове навсякъде“, казва Руши.
