Казват, че финландците били най-пестеливият народ на планетата, защото рядко изхвърляли хранителни отпадъци, а така добре приготвяли рибата, че всичко в нея се използвало. Същите били и арабите – всяка част и костица от камилата влизала в употреба – без значение дали за манджа или за изработка на украшение.
Българите не падаме по-долу, но пък сме царе на това как от кори с изтекъл срок на годност, може да се получи прилична млечна баница. Свареният в казан ориз в понеделник до края на работната седмица – петък, може да бъде преработен на поне пет основни ястия, а понякога и добавен в крем супа с масло и някакви зеленчуци. Разбира се, в повечето оризови изкушения не се прибавят домати, за да не се развали бързо ястието и да може спокойно да се префасонира в друго на по-късен етап.
Същото важи и за картофите. Ако не се похарчат на картофена салата, на следващия ден се пасират, овкусяват и продават като гарнитура. Ако и тогава не си намерят гладни купувачи за пюрето, то става на картофени кюфтенца, благодарение на яйцата, които стягат сместа, за да не се разпадне.
„Читавите майстори се изнасят по морските курорти. Така в кухните в столицата, а вероятно и останалите градове, остават да работя не съвсем добри готвачи. Тяхното ниво е тип ученически стол и това си личи по нещата, които предлагат – пиле с картофи, пиле със зеле, пиле с ориз, пилешка супа, крем супа, руло „Стефани”, свинско със зеле, с картофи, със зелен фасул и бяла риба пане с картофи. Десертите също са от рецептурниците на късния соц – сутляж, чийз кейк, кремове. Менюто не само, че не е разнообразно, но за направата му се използват евтини продукти, а често и такива, които се предлагат на промоция от големите вериги магазини. Грамажът на порциите отдавна е намален. Кюфтета по времето на Тодор Живков бяха от по 120 грама едното. Днес са 70-80 грама, бъкани са със соя, с рога и копита, но не и с месо. Така че потребителите сме двойно ощетени – и по отношение на качеството, и в количеството.
Десертите по стандарт трябва да са 150-200 грама. Ако ги премерите ще видите, че едва достигат 100 грама, въпреки това се продават на цена от 4 до 5 лева. Прясното мляко в нишестето, отдавана е сменено с вода. Е, как може купичка нишесте да се продава за 5 кинта, защото някой е решил да прояви творчество като сложи отгоре черешки или ягодки?! За 5 лева всяка втора домакиня би направила цяла бисквитена торта, не само една хилава порция. Наскоро си взех парче млечна баница. Тежеше 54 грама. Вдигнах скандал на персонала в елитно столично заведение... Извиниха ми се, дадоха ми още едно парче за компенсация. Но когато започнах да ям, установих, че корите са по-стари от Анастасия Мозер. Преди това бях хвърлила порция огретен на улично куче, което подуши с муцунка и избяга, без да докосне манджата. Като нищо може да са използвали продукти с изтекъл срок на годност. Но няма какво да се лъжем – в кухните на заведенията почти нищо не се изхвърля. Моя приятелка – готвачка ми е разказвала, че дори от най-миризливото месо, може да се приготви перфектен кебап, ако се овкуси подходящо. Най-вече с повече чубрица, която притъпявала миризмата. Мащерката и кимионът също убивали неприятния аромат”, разказва столичанката Рени Робева, която поради голямото си служебно натоварване рядко има възможност да върти черпака в домашни условия.
За сметка на това често пазарува кутии с готова храна за семейството си и редовно се сблъсква с проблема, умишлено провокиран от ресторантьорите ментарджии, които се опитват да печелбарстват за сметка и на количеството, и на качеството. Госпожата е изключително недоволна от оризовите ястия, защото установила, че веднъж претоплени на мокровълновата фурна, създават стомашно-чревни разстройства на членовете на фамилията й.
В асоциацията на ресторантьорите често постъпват „страховити” жалби за мизерията в столове и кухни. Отдавна евтиното олио и старата мазнина, барабар с палмовото масло, не са най-големия проблем на готвачите. Нито пък намирането на обеци, пърстенчета и други бижутерни аксесоари, откакто на готвачите е забранено да се кичат като коледни елхи, навъртайки се край печките. Фалшиви се оказали сигналите, че в китайските заведения се предлага мръвка от мишки, плъхове и котки. Проверката показала, че няма нито едно заведение в столицата за китайско, което да ползва неразрешен тип месо. Котешкото имало леко кисел вкус, който нямало как да се понрави на родните потребители...
„Страшното е в българските заведения за бързо хранене, където от нищо се приготвя нещо. Там евтините макарони, „напудрени”, се предлагат за изискана паста. Фусилите от пакета – за домашно приготвена паста. Месото е от консерви, боба също. За хранителните отравяния с яйца през лятото сигналите са стотици. Преди време цяло смолянско училище пламна от салмонела. Смилянският варен и печен боб пък в 90% от случаите е внос от Египет.
Лошото е, че невинаги може да се докаже вина, особено на персонала на заведението, защото човек хапва и вкъщи. Имаше случай, при който млад мъж от Пловдив твърдеше, че се е натровил от хляб. При изследванията се установи, че отравянето не е от немарливост. Съхранявал е тестения продукт в долап, в който са минавали мишки. Вероятно гризачите са заразили филиите... Има болести, който се предават на хляба, ако той стои до неизмити зеленчуци. Доста потребители нямат обща кулинарна култура и сами си увреждат здравето. В големите кухни има някакъв контрол. Има си шеф, който отговаря за всички и всичко”, обяснява Галина Здравкова, която е бивш технолог в сладкарски цех.
Въпреки думите й десетки българи са на мнение, че готвачите умишлено намаляват порции, за да могат да скатават храна за вкъщи. През последните десетина години грамажът на манджите в заведенията бил намален, за сметка на цените на ястията, които се покачвали всеки сезон.
Гражданите трябва да знаят, че в такъв случай е хубаво да сигнализират директно в Комисията за защита на потребителите. Санкцията за измама с грамажа варира от 500 до 10 000 лева. С пет стотака се глобяват собственици на заведения, които за първи път намаляват грамажа на предлаганите гозби.
Пестене има дори при направата на пици. Примерно, икономисват се 40 грама от тестото, но се добавя повече салата или домати, за да се постигне обявената тежест в чинията. Калмарите и различните видове морски дарове, които са скъпи, също се икономисват. Порция от тях трябва да тежи 200 грама, но твърде често се движи между 110 и 130 грама. В повечето случаи не се използват пресни продукти, а замразени, без да бъдат предварително обявени като такива.
Ето ги новите шашми в ресторантите
31206
