Театралната страст на дъщерята на Фатик продължава независимо от недотам добрите заложби на красавицата. Александра Тюркмен се размечта за бляскава кариера в Ню Йорк, научи HotArena.
За жалост на младата кандидат-актриса обаче й се налага да гледа постановките на Бродуей само като зрител, вместо да показва качества на сцената. В Ню Йорк богатата наследница посещава представление след представление, като последното, което привлече вниманието й на театралния булевард, е топ заглавието „Нещо гнило“, пише \"Всеки ден\".
Тюркмен горчиво съжалява, че преди време заряза класа на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ и замина зад океана. Александра бе приета последна във випуска на Мастера и веднага се заговори, че връзките й са си казали думата. Отзивите за актьорските й заложби не бяха добри, но въпреки това имаше шансове за изяви и все нещо щеше да излезе от нея, ако бе продължила да се занимава с актьорска работа.
Тя обаче предпочете да се откаже. Сега колегите й от НАТФИЗ завършват, а тя си остава само с мечтите за сцената. Носталгията по провалените й шансове я кара все по-често да търси контакти със съучениците си в театралната академия. Те обаче са прекалено заети, за да се занимават с нея.
За жалост на младата кандидат-актриса обаче й се налага да гледа постановките на Бродуей само като зрител, вместо да показва качества на сцената. В Ню Йорк богатата наследница посещава представление след представление, като последното, което привлече вниманието й на театралния булевард, е топ заглавието „Нещо гнило“, пише \"Всеки ден\".
Тюркмен горчиво съжалява, че преди време заряза класа на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ и замина зад океана. Александра бе приета последна във випуска на Мастера и веднага се заговори, че връзките й са си казали думата. Отзивите за актьорските й заложби не бяха добри, но въпреки това имаше шансове за изяви и все нещо щеше да излезе от нея, ако бе продължила да се занимава с актьорска работа.
Тя обаче предпочете да се откаже. Сега колегите й от НАТФИЗ завършват, а тя си остава само с мечтите за сцената. Носталгията по провалените й шансове я кара все по-често да търси контакти със съучениците си в театралната академия. Те обаче са прекалено заети, за да се занимават с нея.
