Есил Дюран с апокалиптични прозрения: Всичките ни беди са от алчност!

 Живеем само в материалния свят, забравихме за любовта и душата и природата ни наказва, казва в интервю за \"България Днес\" певицата Есил Дюран.

 

Коя е тя

 

Есил Дюран е българска попфолк и джаз певица, текстописец и моден дизайнер. Исмигюл Дуран Наим, както е цялото име на двукратната носителка на отличия в телевизия \"Планета\", завършва Националната музикална академия в класа на музикалния педагог Ирина Чмихова със специалност \"Поп и джаз пеене\". Родената в Хасково изпълнителка на \"Луда съм, че те обичам\" участва в журито на риалити форматите Music Idol и \"България търси талант\", а в \"Маскираният певец\" влезе в ролята на Ангела.

 

След трагедията със земетресенията в Турция и Сирия Есил, която има турски произход, казва, че ако се наложи и може да помогне, е готова да тръгне за Турция. По този повод я потърсихме и ние.

 

- Есил, ще отидете ли в Турция?

 

- Ако се наложи - отивам! Особено ако с това ще успея да стимулирам по някакъв начин хората. Но по-скоро гледам да съм полезна тук с цялата организация и затова засега не правя такива планове. Не за друго, а защото не мисля, че ще съм толкова полезна, както специалистите, от които пострадалите хора в Турция наистина имат нужда в момента.

 

- Готова ли сте да съпреживеете болката от случващото се, ако идете?

 

 

- Аз съм много емпатичен човек и се опасявам, че впечатленията ще ме държат дълго време. По стечение на обстоятелствата бях в Турция дни след предишното опустошително земетресение през 1999 г. в Измит, както и след ужаса на 11 IX в Щатите. Чух разказите за преживяванията на хората от първо лице и се сблъсках с впечатления. Картините им дълго време не излизаха от главата ми. Но сега за Турция в никакъв случай няма да се предпазя и замисля, ако с работата и компетенциите ми ще съм полезна! Знам само, че от музика все още нямат нужда. За жалост в Турция не си взеха поука от предишните земетресения и пак им се случва. Какво значи това? Означава \"Поправете се!\". А това е алчност! С малко пари и строителни материали се стигна до толкова много човешки жертви и разбити семейства. Не природата и студът убиха хората, а лошото строителство.

 

- Кога идва студът в душата?

 

- Скоро установих, че е дошло времето за защита на правата на човешката душа. Започна все повече да се усеща колко на преден план е дошла. Психологията е всичко в днешния ни живот - отношението между хората, характерите им, причините за поведението им. Няма лоши, има наранени хора. Такива, които носят травмите в себе си. И ако не ги излекуват, бъдещето им няма да е онова, което би могло да бъде. Най-големият студ на душата идва, когато не виждаш смисъл да живееш и просто се загубиш. Човек е създаден да бъде с живец, а не просто да съществува. Функцията му е да бъде щастлив. Да намира смисъл да се събужда всеки ден, да отива на работа, да иска да се размножава. Това са естествените инстинкти. В живота ни тук, на Земята, сме създадени да бъдем борбени въпреки всичко, което ни се стоварва на главите.

 

- Какъв урок ни дават всички изпитания, стоварили се напоследък върху нас?

 

- Често мисля за това, което се случва, защото знам, че нищо не идва случайно да ни наранява, да ни е зле, или просто ей така. Идва като голямо предупреждение. Природата ни отмъщава. Първо ни затвори. После дойде войната. Сега земетресението. Какво е всичко това - алчност! Какво искаме? Повече, и още, и повече. Искаме на всяка цена да говорим с егото си, да се заявяваме, жадни сме за власт, пари, влияние. Оттам идват проблемите на човечеството. Ако сме по-смирени, ще можем да живеем с малко, ще сме по-добри, ще правим всичко с любов. Тогава няма да се случват подобни неща. Защото природата е много по-интелигентна от нас и знае. Тя е нашата майка. И ние като нейни непослушни деца, които са сгафили и не се държат подобаващо, биваме наплескани и нахокани от нея. Природата ни показва къде бъркаме и как трябва да станат нещата. Това само една строга майка може да го направи.

 

- Как ще се променят нещата?

 

- В началото на 2020-а г. четох думите на последователите на Петър Дънов, според които \"това беше само малкото леко начало, което ни подготвя за всичко, което следва\". Казах си \"Боже Господи! Какво по-лошо може да има от COVID?\". Та ние спряхме! Някой сложи света на пауза. Подобно нещо никога в живота на нашето поколение не беше се случвало. Не беше възможно да има нещо още по-лошо. И след това дойде войната в Украйна. И замлъкнахме. Светът отново спря. По друг начин. Хората сме алчни, ожесточени, вече нищо не правим с любов. Станали сме роби на материалните неща и желания, изместили сме фокуса от любовта и смирението. Никое друго поколение досега не е живяло в такова материално изобилие като нас. Погледнете политиците ни!

 

- Как се представят?

 

- Те са неадекватни относно онова, което се случва! Нито могат да се справят с войната, нито знаят как да говорят, успокоят, убедят или спечелят доверие. Целта им на всяка цена е властта, а не дали могат да водят хората в правилната и добра посока. Не случайно сме в политическа криза. Защото от хора, изпаднали във властова невроза, не очаквам нищо добро! Техният фокус е изместен върху това да застанат начело и да правят политика. Не, не е това думата. Политиката е една, множественото й число вече е притеснително. То не съществува и кара червените ни лампички да светнат. Това само показва как политиците ни гонят своите интереси, заради които няма как да се обединят с другиго в една политика. Те говорят грешно, ползват грешни терминологии, страдат от мания за величие и се разболяват от всичко това. Донякъде ги разбирам и често ги съжалявам! Те все пак са хора и според мен имат проблеми заради нелекувани предишни травми.

 

Забелязвате ли, че повечето от тях са объркани, изпаднали са в неадекватно състояние, прехвърлят си топката, не се държат респектиращо, не са израснали добре, не са гледани с любов. Те стават лидери, но нямат нормални семейства, а имат проблемни връзки. Ако един мъж не може да спечели една жена, как ще спечели един народ?!

 

- Може би играят някаква тяхна си игра?

 

- Честно казано, не знам на какво играят политиците ни, но всичко се принизи до такава степен, че се държат като деца. Много от тях са непораснали в това отношение и имат незряло поведение. Би трябвало да си направят хубава психотерапия. И то не само у нас. Политиците по света не искат да бъдат едно цяло, работещо в името на нещо, а търсят и гонят личните си интереси. Затова са кризите. Това е огромен урок от природата. И когато научим уроците си, вярвам, че ще живеем по-добър живот. Също когато България разбере, че трябва да върви в посока туризъм и селско стопанство. Защото ние можем да се изхранваме и имаме даденост от Господ, която никой друг я няма. Много съм доволна, че вкъщи се храним с екохрани и си правим киселото мляко. Посещаваме наши растителни и животински ферми. Чувствам се толкова горда, че в България имаме такава възможност на фона на задълбочаващата се хранителна криза по света. Това е следващото препятствие, за което да се подготвим и да преживеем.