Цвети Пиронкова спяла по летища и гари, за да пести пари

Тежки са първите години на Цветана Пиронкова в тениса, узна HotArena.

Семейството на пловдивчанката няма нужните пари, за да покрива разходите й, свързани с пътувания из целия свят. „Спях по гарите - спомня си Пиронкова. \"Нощувала съм и в девически училищата, където е почти безплатно. Играех на турнири само в радиус от 800 километра от България. За всички състезания съм пътувала с кола. Нямахме пари за самолет. Автомобила го товарехме с храна, която да ни стигне за няколко дни. Беше много трудно. Никога не ми е минавало през ум да спра с тениса. Знаех, че един ден ще успея“, казва тенисистката.

Баща й предприема нещо кардинално в името на успеха на дъщеря си. Тъй като юношеските състезания не носят никакви приходи, Пиронкова не играе в турнири с връстнички. Пуска се директно при жените. Налага се семейството да разпродаде картините на известния й дядо - художника Енчо Пиронков. Другият й дядо се разделя с наследствени гори и земи в родопското село Славейно, в името на успеха на внучка си.

\"С лишения на моето семейство успях да пробия в професионалния тенис. Когато татко разкриваше плановете си за мен пред хората, те се смееха. Мислеха, че сме луди. Тенисът бил скъп спорт и нямало как да се пробие в него без сериозни финанси. На първия си турнир в професионалния тенис Пиронкова достига до финала. А на третия вече държи трофей в ръцете си. Намира се под номер 555 в световната ранглиста. С парите от наградни фондове може да си позволи да участва в повече турнири. „Ако печелех пари, отивах на следващия турнир. Ако губех, чакахме някой в близост, където разходите са по-малко“, спомня си тя. \"Ние сме много икономични, но се е налагало всички да спим и по летищата, за да пестим. МИнали сме през много лишения, но лесен успех няма\", споделя звездата.

Големият й пробив идва през 2005 година. Тя е на 17 и получава първата си покана за голям турнир. Състезанието се провежда в Истанбул. Преминава през квалификациите и стига чак до полуфинала. В спор за влизане във финала се изправя срещу американската легенда Винъс Уилямс. „Участничките в турнира ги бях гледала само по телевизията. А ето че още като хлапе се изправих срещу тях. Преди мача с Винъс не мигнах. Много се вълнувах. Това се отрази на играта ми. Загубих доста бързо“, разказва Цвети. Въпреки трудните години в началото на кариерата си, успява да пробие и да остави следа в женския роден тенис. Първата българка е, играла на полуфинал на свещена трева - „Уимбълдън“. Достига до номер 31 в световната ранглиста, пише Галерия.