\"Винаги съм бил против насилствената казарма, но за военното обучение не мога да отговоря.
В казармата по принуда ми се наложи да бъда водач на верижна машина. Нямах никакъв опит, нито понятие как се кормува. На полигона видяха, че не съм годен за механик-водач и ми връчиха книжката. Изпратиха ме в едно от най-опасните бойни поделения в село Звездец, където трябваше да управлявам машина, в която имаше и други войници. До днес не мога да се обясня как дадени хора си позволиха да сложат някой като мен да застрашава не само собствения си живот, но и този на другите. Бил съм си потенциален убиец! Голям стрес! Карах из гористи местности и опасни терени. Отговарях за скъпа техника и чужди животи. Ако психиката ми беше по-лабилна можеше да получа някое отклонение“, казва с днешна дата Мариус Куркински.
Режисьорът споделя, че в казармата го е крепила само мисълта, че е приет в НАТФИЗ и след две години ще влезе да учи.
\"Случилото се с мен тогава, в родната казарма, е нагледен пример какво представляваше онзи режим, как за нищо подлагаше хората на риск. И сегашната ситуация на тези, които си отбраняват родината, я разбирам. Много е тъжно, не дай Боже да се случи у нас\", казва Куркински.