Лорд Минчев отсече: Глория в червена еуфория, Тошев прави модни крачки вляво, рицар или лазарка иска да е Георги Христов + още и СНИМКИ

Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.

Рицар или лазарка иска да е Георги Христов?

Трябва пълна липса на въображение или силни навици от юношеството, за да се облечеш с това. Вземайки предвид, че Христов е звезда на няколко поколения и е гледал съветска телевизия, оправдавам облеченото само дотолкова, че звездата не е прекалил с количеството цветове. Георги обаче използва бялото, което в моите очи е едно скучно жарсе, за да нанесе отгоре му сребърници, много повече от онези 30, с които е бил предаден Христос. Христов едва пази равновесие под тази броня от пайети, превръщаща го едновременно в мъжествен рицар но и в последовател на Либераче без усет за детайла и мярката. Ръкавите са прекалено дълги, отпред виси кръстче, по-надолу колан претендира за специално внимание… Позата на певеца обаче ме кара най- много да го посъветвам да размисли какво да облече при следващи публични прояви.

Тошев прави модни крачки вляво!

Ето как човек с определени претенции за интелектуалец,  влиза в храмовете на изкуството. Георги Тошев прави уверена крачка вляво, като облича шушляково яке, все едно е доставчик на пица или саксийни растения. До него, очевидно повод за естетическия му подвиг е Люси Дяковска , облечена прилично, макар и оперетно. Пред този портрет на крехкото достолепие, където е помислено за прическата и поне за цвета /кройката по-скоро заслужава ножица/, Тошев е като фен, напънал металните ограждения. Казах метални, не меНтални…

Глория в червена еуфория!

Ойларипи, ойларипи провиква се тази рокля, чието червено бие всички предизборни знамена. В средата на този цвят се хили Глория, изпълнила с телесните си прерогативи плат, наподобяващ сатен. Плат и плът- ето тема, по която да помисля, когато пиша биографията и… И така, фолкаджийката е застанала в поза по начин, че да изпъкне провисналия и буфан ръкав, какъвто дори учителката ми по пиано не носеше в 1971 и то в Пазарджик. Смела е и дължината на роклята, особено щом открива бежев чорапогащник, лъщеещ и приближен по цвят на теракотата, върху която госпожата позира. И все пак, искам да оправдая певицата, да махна с ръка за това което виждам, а именно че в едно старомодно хотелско фоайе, може би този старомоден вид е оправдан, ако кадъра е правен преди 35 години…

Десизо Монни и съпруга в модно превъзходство!

Когато Щастието те споходи чрез стилна съпруга и красива дъщеря, всичко изглежда на мястото си. Облечен в бяло палто и доволен от протичащото 3D mapping show на своята компания, модният диктатор Десизо Монни позира наперено между рекламните си лица Наско Колев и Благой Георгиев. Двамата- също стилни, открояват нежните цветове при Галя и Зорница Димитрови, съставляващи ядрото на компанията. Г-жа Димитрова е напълно уверена в своя избор, включващ две части бледорозов шедьовър, разкроен с  видимо майсторство. Стилна промяна и в прическата на госпожата, в която е съсредоточен идеалният образ на бизнесдамата, такава каквато трябва да бъде.

Липсва при Мариана шапка с едно перце!

Помня това върху Мариана Попова, още когато беше малък чувал. Чувал съм, разбира се и за други варианти на любов към органичното, но певицата влага тук целия си импровизаторски талант. Промяната е добро отношение към света, но когато идва в пълни чували, може би предстои да я наречем складова мода. С твърдението, че „хубаво магаре и под скъсан чул се вижда”, не мога да защитя бялата дреха , предизвикваща сравнение със спален чувал или съсипана възглавница. Попова настоятелно продължава отбягването на добрия вкус с грейка в цвят на танк или поцинкован чайник от седмата година на управлението на Тодор Живков. Огромни очила- та кой би искал да крие очите, в които се отразяват любови, аплодисменти, детски очи…