Зад сърцераздирателната визия на човече с височина 136 см обаче се крие изпечен далавераджия, напомниха читатели на „Уикенд”. Коренът на поразиите се крие в далечната вече 2007 г., когато напетият дребосък е натирен от управата на Националната организация „Малки български хора”. Причината е липсата на едни пари… Всъщност, солидна сума, която потъва в дълбоките джобове на завързака. Разкритието за машинациите на Софкин направи неговият колега и брат по съдба инж. Светослав Чернев.
Изстрадалите членове смениха ръководството, като поставиха начело Светослав Чернев. Пред медиите преди 9 години 36-годишният вече инженер разказа за злоупотребите на предишното ръководство в лицето на сръчкото Георги Софкин:
„Данъчни служители направиха проверка след наш сигнал, която установи, че по сметките на организацията са получавани субсидии от държавата и дарения от фирми, но не са били предоставени документи за оправдаване на разходите от председателя Софкин. Средствата са изчезнали. През 2007 г. сигнализирахме прокуратурата за някои от злоупотребите. От Софийската градска прокуратура дойде постановление, където е упоменато, че има наличие на злоупотреби.”
За времето от 2007 до 2016 г. обаче разследването дреме в „девета глуха”, а Жорко Софкин все още е целият в бяло. Уточнението за конкретната сума не е маловажно – изчезналата сума на годишна база е 23 000 лева само държавна субсидия, която е спряна през 2003 г. заради злоупотребите.
Още навремето малките хора на България настояха Георги Софкин да се отчете за финансовото положение на дружеството и членската маса. Оказва се, че и днес никой не знае колко точно са хората с у нас, които страдат от ахондроплазия, каквато е диагнозата на дребните българи. Въпреки това Софкин не веднъж е говорил, че в организацията му членуват поне 200 души, за чиито по-лесен живот са превеждани изчезналите пачки. Неговият наследник на поста отсече, че един от основните пропуски на Софкин е това, че не е регистрирал организацията в централния регистър към Министерство на правосъдието и не е отчитал държавните пари.Това е довело до спиране на субсидията за организацията в размер на 23 хиляди лева.
Софкин познава световноизвестни спортисти и политици. И него го познават. Пример е милионерът сладкар Васил Иванов – Лучано. 136-сантиметровият аферист е известен с близостта си до министър на младежта и спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. В името на приятелството и от спонтанната човешка реакция „съжаление” Лучано като министър предоставил „бонус” на Софкин като баш шеф на организацията на малките хора – безплатно хранене в един от неговите ресторанти за членовете на сдружението. От висотата на своите мини габарити обаче Софкин преценил, че другите хора с неговите проблеми нямат нужда от питателен обяд, затова ходел сам самин и поръчвал цели трапези за сметка на министъра, които упорито пробвал да погълне. Когато разбрал за ниската далавера, Лучано бил шута на Софкин и му издърпал трапезата изпод носа, потриват ръце недоволни от далаверите на Софкин.
Още навремето малките хора на България настояха Георги Софкин да се отчете за финансовото положение на дружеството и членската маса. Оказва се, че и днес никой не знае колко точно са хората с у нас, които страдат от ахондроплазия, каквато е диагнозата на дребните българи. Въпреки това Софкин не веднъж е говорил, че в организацията му членуват поне 200 души, за чиито по-лесен живот са превеждани изчезналите пачки. Неговият наследник на поста отсече, че един от основните пропуски на Софкин е това, че не е регистрирал организацията в централния регистър към Министерство на правосъдието и не е отчитал държавните пари.Това е довело до спиране на субсидията за организацията в размер на 23 хиляди лева.
Софкин познава световноизвестни спортисти и политици. И него го познават. Пример е милионерът сладкар Васил Иванов – Лучано. 136-сантиметровият аферист е известен с близостта си до министър на младежта и спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. В името на приятелството и от спонтанната човешка реакция „съжаление” Лучано като министър предоставил „бонус” на Софкин като баш шеф на организацията на малките хора – безплатно хранене в един от неговите ресторанти за членовете на сдружението. От висотата на своите мини габарити обаче Софкин преценил, че другите хора с неговите проблеми нямат нужда от питателен обяд, затова ходел сам самин и поръчвал цели трапези за сметка на министъра, които упорито пробвал да погълне. Когато разбрал за ниската далавера, Лучано бил шута на Софкин и му издърпал трапезата изпод носа, потриват ръце недоволни от далаверите на Софкин.
